Ерек и Енида [bg]

        След туй отслужили вечерня, но дамата, от скръб безмерна, ридаела в безсилен гняв, макар че радостният граф все продължавал да я кани [4775] било с молби или закани до него да се настани и без въздишки и сръдни да хапва и се забавлява. Тя все отказвала… Тогава [4780] насила във един фотьойл до себе си я сложил той и викнал нервен и ядосан: „Госпожо, моля ви, защо са сълзите нужни в този ден? [4785] Ако повярвате във мен, богатства, почести и власт ви обещавам честно аз. Кълна ви се, не съм лъжец и знам, че ни един мъртвец [4790] не е с плач възкресен от гроба. Е, стига траур, жал и злоба, от тежка участ ви спасих и като станах ваш жених, направих ви благодеяние. [4795] Графиня с власт и състояние сте днес. Мъртвеца забравете и истината приемете. Нали ви уважих скръбта? Отдайте се на радостта. [4800] Сега, след брачния обет, аз ще ви дам един съвет: на млада булка подобава да е щастлива. Настоявам, госпожо, яжте най-подир!“ [4805] „Не ще ме принудите, сир! Дори до сетния си час храна не ще приема аз, не видя ли, че с мене тук яде и моят мил съпруг.“ [4810] „Какво говорите, госпожо! Това е просто невъзможно! Ще кажат всички, че сте луда. Внимавайте, че и с принуда ще искам пълно послушание!“ [4815] Но тя отвърнала с мълчание. Разтърсен от безсилен гняв, в лицето сприхавият граф ударил я и от обида надала силен вик Енида. [4820] Бароните в нестроен хор завикали: „Позор! Позор! Да удряш дама е безчестно! Това е срамно, неуместно, когато за съпруг тя жали. [4825] Щом в траур е, човек едва ли си мисли точно за храна. От нея стойте настрана!“ „Млъкнете! Щом съм й съпруг, за нея няма избор друг, [4830] освен да ми принадлежи!“ При тази наглост и лъжи Енида твърдо заявила, че ни с добро, нито насила, той няма да я притежава. [4835] Ударил я той пак тогава, а тя извикала: „Подлец, мръсник, мошеник и лъжец! От бой и от заплахи аз не се боя! Ти в своя бяс [4840] си жалък. Ако щеш дори души ме, жива ме дери: не ще пречупиш мойта воля и нивга няма да съм твоя.“