Ръката на пророка [bg]

Археоложката кимна.

Професорът прегърна Ема.

— Е, скъпа, какво ще кажеш да направим тази вечер още по-интересна?

— Не обещавай неща, които няма да можеш да изпълниш — засмя се тя.

Той също се засмя и двамата излязоха, като лекичко лъкатушеха.

— Страхотен човек, Кат — отбеляза Джейми, докато ги проследяваше с поглед. — А Ема е очарователна.

— Чудесни са. И са ми много добри приятели — отвърна Катлийн. — Хайде, разкажи ми за баща си. Явно е изключителна личност.

Сините очи на пилота помръкнаха, сякаш над тях преминаваше сянка.

— Татко вече не е много добре — тихо каза той. — През повечето време е на инвалидна количка. Сега за него се грижи едно момиче. — Камерън се усмихна топло. — Обаче беше невероятен човек. Едър, корав. Можеше да псува като каруцар и после веднага да ти рецитира Вергилий или Шекспир. През Втората световна война е пилотирал щурмови самолет „Тайфун“. Това пилотско яке е негово. Веднъж, скоро след десанта в Нормандия, летял над Фалезкия чувал и…

Катлийн го чуваше, ала думите му й звучаха далечно и приглушено, сякаш идваха иззад стените на нейните желания… и страхове.

— Искаш ли да опиташ нещо наистина специално. Кат? Надявам се да го имат тук.

Въпросът му я върна в действителността.

— Какво да опитам?

— Едно от най-фините уискита, които може да вкуси човек.

Тя се почувства като дете и игриво го ощипа по ръката.

— Поднесете ми това великолепно уиски, любезни господине.

— Жена тъкмо по вкуса ми! Веднага се връщам.

Усмивката й се стопи. Всъщност никога не се беше чувствала като дете… Дори като малка.

Огледа се. По тъмната дървена ламперия висяха акварели на яки шотландци, облечени в каретата на своите кланове. От другото помещение се носеше жизнерадостна шотландска музика, изпълнявана на цигулка и флейта. Всичко около нея сякаш нашепваше за отдавнашни дни — включително Джейми Камерън.

Пое си дъх и се замисли за мъжа си. Спомни си първата им среща, когато тя заля новата си рокля с вино, а Дейвид саможертвено потопи копринената си вратовръзка в собствената си чаша мерло. О, как се смяха тогава… Сега този спомен я изпълваше само с болка. Отдавна с него не се бяха смели така.

Вдигна поглед и видя, че Джейми се връща. Пламъците огряваха лицето му… И болката просто се стопи.