Четвъртата маймуна [bg]

Опита се да зарови глава между коленете си и това помогна известно време, но дясното рамо я заболя от неудобната поза. Емъри отчаяно дръпна белезниците, но те само се врязаха още по-дълбоко в китките й. Искаше да заплаче, но беше изплакала сълзите си преди часове.

Беше й много студено.

Допирът на тялото й до всяка повърхност беше влажен и смразяващ.

— Мамо? — Въпреки че изрече на глас думата, Емъри не я чу, защото я заглуши тематичната песен на "От местопрестъплението" на "Дъ Ху". — Тук ли си още, мамо?

Тя вдигна глава и погледна нагоре. Музиката се разнасяше отнякъде високо над нея. С течение на часовете очите на Емъри малко бяха привикнали с мрака. Въпреки че тъмнината все още беше абсолютна, тя различи леки очертания. Виждаше краката на количката, поне онези до нея. Виждаше ръката си, окована за тръбата на носилката, и дори част от тръбата. Опита се да плъзне белезниците от единия край до другия, надявайки се, че ще се изхлузят в края, но халката мина през заоблен ъгъл и издрънча в друга тръба, която я пресичаше и й пречеше да се придвижи по-нататък. И после…

Нещо изприпка върху крака й и Емъри изпищя и сви крака до себе си.

Какво беше? Хлебарка?

Не. Беше твърде голямо за хлебарка. Може би мишка или… Моля те, Господи, не позволявай да е плъх!

Емъри мразеше плъховете. Понякога ги виждаше да надничат от каналите. Мънички като мъниста очички и остри жълти зъбки, които тракат от глада, докато гризачите изскачат от контейнери за боклук в задни улички, търсейки храна. Ядяха всичко. Емъри беше чувала, че понякога нападат бездомници на орди или глутници. Само че не се наричаха така. Тя знаеше думата. Имаше я в теста по биология преди няколко години. Колония. Да, точно така. Група плъхове се нарича колония. Името й се беше сторило странно, тъй като го свързваше с експлоатирана страна или територия, лишена от държавна самостоятелност, но така беше. Единственото по-лошо нещо от един плъх беше повече от един плъх. Колония.