Четвъртата маймуна [bg]

Нанси Бъроу въздъхна дълбоко.

— Ако искате да знаете, днес е личният ми ден. Ходя на фризьор и правя някои други неща за себе си. Откога е престъпление да излезеш от апартамента си?

Портър премести тежестта си на другия крак.

— Кога за последен път видяхте Емъри, госпожице Бъроу?

— Тя излезе да тича в парка снощи около шест, най-много шест и петнайсет. Изглежда, щеше да вали, но въпреки това Емъри искаше да отиде.

— И вие не се разтревожихте, когато тя не се върна?

Бъроу поклати глава.

— Предположих, че е отишла в дома на гаджето си. Двамата прекарват доста време заедно напоследък.

— Кога осъзнахте, че нещо не е наред?

Тя отмести очи към книгата в ръцете си.

— Не съм сигурна дали си помислих такова нещо. Тя понякога идва тук с гаджето си.

— Емъри е на петнайсет — намеси се Наш. — Осем часът? Девет? Десет? В колко е вечерният й час? Имам дъщеря на нейните години. Няма как да я пусна да се разхожда из града, след като се мръкне, особено с момче.

— Аз не съм й майка, детектив.

Портър посочи снимките на нощното й шкафче.

— Вие сте играли голяма роля при отглеждането й. Очевидно ви е грижа за нея.

Бъроу огледа снимките и после отново се обърна към двамата детективи:

— Правя всичко възможно да й помагам и да я подкрепям и признавам, че с течение на годините се сближихме, но баща й ми даде ясно да разбера, че съм само член на обслужващия персонал, нищо повече, и че лесно мога да бъда заменена, ако пристъпя някаква определена граница. Ако оставим настрана чувствата ми към Емъри, работата ми харесва и нямам желание да й слагам край.

— Каква по-точно е работата ви, госпожице Бъроу?

— Попита Наш.

— Аз съм предимно частна учителка на Емъри, откакто почина майка й. Отговарям за обучението й и за домашния персонал.

— Като Мисис Даутфайър[2]?

Тя се намръщи.

— Коя?

Портър го избута настрана.

— Няма значение. Емъри не ходи ли на училище? — попита той.

Жената отново въздъхна дълбоко.

— Има много да се желае в образователната система на страната ви, детектив. Господин Талбът искаше Емъри да получи възможно най-доброто образование. Такова ниво може да се постигне само в личен контакт между двама души. Завърших първа по успех в групата си в Оксфорд. Имам две докторски степени, една по психология и друга по литература. Освен това прекарах три години в Центъра за изследване на семейството в Кеймбридж. Създадох среда, в която интелектът на Емъри да се развива, вместо да бъде задържан от некомпетентността на вашите учители и връстниците й в някое местно училище. Тя четеше на ниво пети клас, когато беше на шест. Уменията й по математика надхвърляха гимназиалните нива, когато беше на дванайсет. Емъри ще бъде готова за университета догодина.

— Две години по-рано от повечето ученици във вашата страна.