Червена мъгла [bg]

— И си е така. Но ние сме свикнали да ни разпитват.

— Не му харесва.

— Може би не му харесва подходът ти.

— Сигурно ми трябва добра учителка — усмихва се тя, но очите й остават студени.

— Благодарна съм ти, че смяташ за свой морален дълг да ми съобщиш, че някой разпространява лъжи за мен и се опитва да ми създаде неприятности с федералните агенти — казвам многозначително. — Но връщането на услугата не е задължително.

— Предполагам, че не си скрила безалкохолна бира някъде — казва Марино, който вече е унищожил супата със скариди и половината от пържените си картофи.

Джейми потапя друго рулце в соса уасаби, поглежда го и казва:

— Трябваше да купя, но забравих, извинявай. — После се обръща към мен. — Исках да ти кажа какво става, преди да го разбереш по начин, който е законно и професионално в твой ущърб. А най-безопасният начин бе най-обикновен разговор насаме.

— Накарала си затворничка да ми даде бележка с номера на мобилния ти и указанието да използвам обществен телефон. Не съм сигурна, че някое от тези неща може да се счита за обикновено.

— Да, дадох тези указания на Катлийн.

— И ако тя ги сподели с някого?

— На кого би могла да каже?

— На някой надзирател. На друга затворничка. На адвоката си. Затворничките дрънкат неуморно, ако имат възможност.

— Едва ли някой ще й обърне внимание — намесва се Марино и напада печените скариди. После отваря пакетче кетчуп и добавя: — Не от хората в затвора трябва да се притесняваш. А от ФБР. Няма да е хубаво, ако разберат, че Джейми те уведомява за всичко, което правят, и така те губят елемента на изненада, когато се появят да те разпитат. Трябва да направя нещо с буса. И може би да купя малко безалкохолна бира, когато изляза.

Марино е прав. От ФБР няма да се зарадват, ако разберат, че съм била предупредена. Но е твърде късно. Елемента на изненада вече го няма, макар да не съм наясно в какво точно ме обвиняват. Вероятно Дон Кинкейд и адвокатите й подготвят някакви фалшиви аргументи срещу мен — поне изглежда възможно да е така. Не е първият път, няма да е и последният, когато ме обвиняват неоснователно в престъпления, нарушения или непочтени действия, независимо дали става дума за фалшифициране на смъртни актове или лабораторни резултати, или объркване на улики. При моята работа някой винаги е недоволен. Има петдесет процента статистическа възможност едната или другата страна да е изключително разстроена.

— Напомни ми следващия път — казва Джейми на Марино — да не забравя да купя от любимата ти бира. На улица „Дрейтън“ има магазин. Не е далеч оттук. Би трябвало да имат безалкохолна бира. Съжалявам, че не се сетих по-рано.

— Никой не пие тази разводнена гадост освен мен, така че защо да се занимаваш с нея?

Марино се надига и кожата изскърцва отново, сякаш огромното кресло е тапицирано с пергамент.