Червена мъгла [bg]

Това, което всъщност искам да кажа, е, че Джейми си е Джейми, а още по-лошото е, че тя е от Ню Йорк — един от онези северняци натрапници, които идват в малко южняшко градче и приемат, че всички са изостанали, предубедени, нечестни и тъпи.

Подозирам, че отношението й е очевидно, когато си има работа с Колин, който е израснал тук и си пада по южняшките традиции, независимо дали става дума за участие във възстановките на битки от Гражданската война, или за ирландските паради в деня на Свети Патрик.

— Той е длъжен да ти даде всичко, което може да е в полза на обвиняемия — добавям.

— Не ми предложи нищо.

— Не е длъжен да ти предлага нищо.

— Мисли, че просто търся някого, който да подкрепи теорията за друг убиец.

— Нищо чудно, че го мисли, защото ти правиш точно това — отговарям. — Същото, което прави и всеки друг добър адвокат на защитата. Но още не знам как и защо си замесена в това. Напуснала си прокуратурата и внезапно си в противниковия лагер и представляваш Лола Дагет. А и защо се интересуваш от Бари Лу Ривърс?

— Жестоко и необичайно наказание — отговаря Джейми и налива вино. — Бари Лу била толкова ужасена, докато очаквала екзекуцията си, че получила инфаркт и умряла. Чия идея е било да й сервират последна вечеря, същата като храната, с която е тровила жертвите си? Нейна ли? И ако е така, защо? За да покаже, че изпитва угризения, или пък пълната им липса?

— Никой криминологичен анализ не би могъл да отговори на този въпрос — казвам.

— Сериозно се съмнявам, че тя си е избрала менюто — заявява Джейми. — Подозирам, че целта е била да я подразнят с онова, което я очаква, когато я качат на носилката. Да я тероризират с онова, което са й приготвили палачите. И да й покажат с какво нетърпение очакват да си получи това, което заслужава. Бари Лу е получила пристъп на страх, няма съмнение. Буквално е била изплашена до смърт.

— Не знам дали е вярно, че е била тормозена. Не мисля, че и ти го знаеш, освен ако някой от участниците си е признал. А и съм любопитна защо внезапно се интересуваш толкова — казвам откровено. — Озадачена съм, че внезапно започваш да защитаваш същите хора, които прибираше в затвора.

— Не е внезапно. Обмислям го от известно време. Проблемите ми с Фарбман… а и ми писна… Е, говоря за много по-дълго време, отколкото си мислиш. В края на миналата година уведомих Джо, че търся други възможности и се интересувам от погрешни присъди.

— Добрият стар Джо „Закови ги“ — вмята Марино и взема друг доклад. — Иска ми се да съм бил там, когато си му казала това — обръща се той към Джейми.