Левиатан [bg]

Не след дълго Буреходът крачеше срещу течението на потока, а шумът от двигателите се смесваше с плясъка на водата. Луната вече бе по-нависоко, а пътят мержелееше пред тях. Волгер все още беше горе, следейки за светлините на фрегатата, но поне вече не стоеше на раменете на Алек.

Пръските от потока бяха ледени — снегът в планините сигурно още се топеше, дори сега през ранния август. Алек се зачуди колко ли време щеше да им се наложи да останат в Алпите. Надяваше се тайнствените приготовления на Волгер да включват колиба с топло огнище.

Започна да става стръмно. Приближаваха се до възвишението, върху което стоеше на стража наземната фрегата. Алек отново намали мощността на двигателите до четвърт скорост и Буреходът отново придоби влудяващо тежката оловна походка. Не се чуваше нищо, освен крясъците на нощните птици, плясъкът от стъпките на грамадните крака и бълбукането на потока.

И тогава един ботуш се удари в облегалката на креслото му с глухо отекване.

— Волгер! Какво пра…

Нещо проблесна в мрака отпред. Алек замръзна, както и самоходът на средата на крачката си. Надникна в тъмнината.

— Да изключа ли двигателите? — прошепна.

— Не! — извика Клоп. — Ако са ни забелязали, ще имаме нужда от мощност.

Волгер висеше наполовина от люка.

— Германци! Пешаци — на стотина метра пред нас. Не са ни видели. Поне не още.

Алек изруга леко, а ръцете му се извиваха върху контролните ръчки. Зачуди се кое можеше да е по-лошо — да те забележат или да стоиш, без да помръдваш, като заек в очакване да удари ястреба. Наведе се по-близо към визьора, прикривайки очите си. Нещо метално проблесна в мрака, а после се чу вик.

— Мисля, че току-що… — започна.

Пръски вода блестяха в бяло на лунна светлина — малък пехотен взвод с крясъци препускаше през потока. Един се подпря на коляно на брега и надигна пушката си.

—… ни забелязаха — довърши Алек, в момента, в който прокънтя пукот. Куршумът се удари някъде по металното тяло на самохода.

— Готови за стрелба! — извика Клоп по интеркома.

— Не! — отсече Алек с ръце над контролното табло.

— Алек е прав — намеси се граф Волгер. — Пушките може и да обострят вниманието на фрегатата, но един оръдеен залп ще изтрие всяко съмнение. Просто минете през тях.

Двигателите се съживиха с рев под него и Алек придвижи лостовете напред. Огромните крака на Бурехода се изпънаха, газейки в плитката вода.

Тръгнаха нагоре по потока, разпръсвайки германци наляво и надясно като оловни войничета. Няколко куршума се отразиха от бронята, докато минаваха, но Алек не нареди да затворят визьора. Видимостта беше по-важна от безопасността.