Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 109
Перейти на страницу:

— Това е военна тайна — отвърна единият от двамата млади учени.

Преди Дерин да може да отговори, д-р Барлоу се появи с гръм и трясък от входа, дърпана от най-странното животно фабрикат, което Дерин бе виждала.

Създанието изглеждаше като добре охранено жълто-кафяво куче с дълга муцуна и тигрови райета в задната част. Опъвайки каишката си, животното се опитваше да подуши протегнатата ръка на Дерин. Докато го галеше по главата, зверчето се облегна на силните си задни крака и подскочи на място веднъж.

Дали нямаше следа от кенгуру в жизнената си нишка?

— Таса май ви харесва — обади се д-р Барлоу. — Странно. Обикновено е срамежлив.

— Много е… възторжен — отговори Дерин. — Но за какво може да служи това животно?

— Да служи ли? — Намръщи се д-р Барлоу. — Какво искате да кажете, господин Шарп?

— Ами, не ми прилича на водородна хрътка. Може би е някакъв вид тигъриново куче-пазач?

— О, небеса! — Разсмя се жената. — Таса не е фабрикат и не служи за нищо. Освен че не обичам да пътувам без него.

Дерин отдръпна ръка и отстъпи с една крачка назад.

— Искате да кажете, че зверчето е естествено?

— Той е чудесен здрав тилацин. — Д-р Барлоу протегна ръка да го почеше между подскачащите уши. — Познат още като Тасманийски тигър. Макар да намираме това сравнение със семейство котки леко дразнещо, нали Таса?

Тилацинът се прозя, а дългите му челюсти се разтвориха широко като на алигатор.

Д-р Барлоу сигурно се шегуваше. Създанието никак не приличаше на естествено. А тя го взимаше за домашен любимец? Таса изглеждаше достатъчно тежък, за да измести поне още един курсант без късмет.

Но не беше особено дипломатично да изтъква това и затова Дерин прочисти гърло и каза:

— Може би трябва да се отправяме към полето, госпожо. Корабът скоро ще се приземи.

Д-р Барлоу посочи с жест към един пътнически сандък до входа. Върху него стоеше покрита клетка за птици.

— Бъдете така любезен, господин Шарп.

— Да, госпожо — въздъхна Дерин. Стиснала пътната чанта под едната ръка, тя вдигна клетката с другата. Сандъкът тежеше почти колкото нея самата (още един кадет зад борда), но Дерин успя да надигне единия край и да го повлече след себе си. Четиримата — с Таса тилацина, се насочиха към парка, а учените носеха кутията с бавна стъпка.

Докато се придвижваха към кораба, Дерин си мърмореше под нос. Едно нещо е да отстъпиш койката си на всепризнат учен на тайна мисия, но друго нещо беше някаква глупава животинка на име Таса да заеме нейното място… светът бе напълно изкукал.

Д-р Барлоу цъкна с език.

— Корабът ви изглежда нещастен.

Левиатан все още беше на петдесет фута от земята, а капитанът го приземяваше с безкрайно внимание. Ресните по фланговете му се вълнуваха, а ято фабрикувани птици се рееха из парка, напуснали гнездата си на кораба, заради нервността му.

Какво ли предизвикваше тази тревожност в огромния звяр? Дерин погледна нагоре, припомняйки си бурята, която почти не сложи край на кариерата й в Силите през първия ден. Но небето бе безоблачно. Може би беше заради зяпачите около полето с ярките им чадъри, въртящи се на слънцето.

— Товарът ми се нуждае от безпроблемно пътешествие, господин Шарп.

— Ще се успокои, когато кацне на земята — отвърна Дерин. По време на една лекция по въздухоплаване, г-н Ригби беше напълнил една винена чаша до горе и дори при най-остри завои от чашата не се разливаше и капка. — Просто въздушните потоци се оплитат тук долу.

Д-р Барлоу кимна.

— Особено насред Лондон.

— Точно тъй, госпожо. Улиците променят посоките на вятъра, а и големите кораби се изнервят, когато кацат върху непознати терени. — Дерин каза това с равен тон, без да споменава кой е виновникът за тази ситуация. — Виждате ли онези малки подобни на тревички парцалчета по страните на кораба? Казват се ресни и ми се струва, че треперят.

— Знам какво представляват ресните, господин Шарп — каза дамата-учен. — Всъщност аз самата изфабрикувах точно тези видове.

Дерин примигна и се почувства като идиотка. Да поучава един от създателите на Левиатан за въздушните потоци!

Тилацинът отново заподскача щастливо на задните си крака, а кафявите му очи следяха всичко, което се случваше наоколо. Два слоньовъра чакаха под кораба, вързани за транспортен вагон и бронирана кола. Полицаите едва удържаха тълпата от спектакъла.

Без мачта за акостиране в парка, от Левиатан се простираха въжета във всички посоки. Дерин се намръщи, когато забеляза, че някои от хората, които ги държаха, не носеха униформа на въздушните сили. Забеляза и неколцина полицаи и дори един отбор играчи на крикет, чиято игра в парка бе прекъсната.

1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)