Левиатан [bg]

Горе клоните го удряха през лицето, а машината под него се люлееше като необязден кон. Клоп добре се справяше със зигзага. Горещият метал на обшивката на двигателя изгаряше пръстите на Алек, дори през пилотските му ръкавици.

Маркиращата ракета се бе заклещила между ауспусите на Бурехода — съскаше и пръскаше, и светеше още по-ярко заради скоростта, с която се движеше машината. Червеният пушек се издигаше нагоре към сияйното небе.

Алек издърпа сабята и я стисна с една ръка, докато с другата придържаше ножницата. Надигна меча високо, а после с все сила удари с острието.

Ракетата се разцепи от удара му, но това я разгоря още по-ярко — като разръчкана с маша горяща цепеница.

Алек надигна отново меча и забеляза как пламъците се простират по острието — огънят гореше върху метала! Преглътна, чудейки се какво ли би се случило ако тази адска смес се залепи за нечия кожа.

Между дърветата проблясваха светлини. Алек погледна нагоре и в далечината забеляза фрегатата — от оръжията й се изливаше дим. Когато приклекна, за да се хване по-здраво, последва оръдеен тътен с мудната скорост на звука.

След няколко продължителни секунди удариха и снарядите. Ударната вълна се разби в ушите му, запрати пръст в лицето му и вдигна въз въздуха самохода под краката му.

Алек почувства как масивните крака се приземяват отново, а машината се олюлява като новородено жребче. Отвори очи — тъкмо навреме, за да залегне под един клон, който се удари в главата на самохода.

Повече не се чу никакъв звук, освен пищенето в ушите, а разни парчета и дим лютяха в очите му. Все пак усети, че Клоп изправя самохода, възстановявайки контрола върху него.

Фрегатата скоро щеше да ги локализира. С всеки следващ залп, снарядите щяха да се приближават все повече.

Алек се приведе отново и надигна сабята, целейки се в лепкавата ракета, която пръскаше искри и гневни издихания дим. Въгленчета паднаха от острието върху униформата му, прегаряйки коженото пилотско яке. Усети миризмата от собствената си коса, изгоряла в горещината.

Покрай главата му профучаха още сигнални ракети, след като оттеглящите се съгледвачи направиха последен опит да маркират Бурехода. Алек игнорира близките атаки и продължи да потушава пламъка.

Най-после успя да отдели едно голямо парче, което обаче се залепи за сабята му като мед на клечка. Размаха острието на вятъра, но това само разпали пламъка още по-силно.

Алек изруга. Оръдията на фрегатата щяха да са заредени само след няколко секунди. Имаше само един изход.

Надигна се в полуклек, а ръката му бе обвита около един от ауспусите.

— Прости ми, татко — прошепна и с всичка сила захвърли древната сабя към гората.

Изрита последните няколко горящи парченца, залепени за бронята на Бурехода и пропълзя към отворения люк.

— Клоп! — извика. — Пълен напред с максимална скорост!

Алек хвърли един последен поглед, преди да влезе вътре. Древният меч все още гореше сред дърветата, изпращайки нагоре червен стълб дим. Артилеристите на фрегатата щяха да решат, че Буреходът е закъсал или е паднал след последната атака. Надеждата бе да бомбардират локацията още няколко пъти, преди да изпратят съгледвачите за проверка.

А дотогава самоходът им щеше да е на километри оттам.

Докато адреналинът се уталожваше, Алек почувства как тялото му пулсира от болка. Ръцете и коленете му бяха в рани и изгаряния, а кожата на униформата му миришеше на пърлено месо. Надяваше се Волгер да има нещо против изгаряния, освен нескончаемия запас от семейни реликви и безсмислени тайни.

Докато Алек се спускаше през люка, Волгер го гледаше с широко отворени очи, забелязвайки изгорената коса и пушещата униформа.

— Добре ли сте?

— Добре съм — отвърна и се срина в командирското кресло. — Само не спирайте да се движите.

Планините се извисяваха все по-високи през визьора. Границата едва ли вече беше далеч, а небето пред тях не беше озарено от сигнални ракети. Скоро щяха отново да се потопят в дружеската прегръдка на мрака.