Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 119
Перейти на страницу:

— Мда.

— Но в днешно време бисексуалността е нещо толкова нормално.

— Знам — каза Есперанца.

— Направо си е клише.

— Говори ми. Чувствам се толкова изостанала.

Тя извърна поглед.

— Толкова ли са зле нещата?

— Може да го загубя, Майрън. Познаваш Том. Той е от типа „господари на вселената“ — от онези, които не взимат заложници. Не е важно дали е правилно, или не, нито каква е истината. Важна е победата. Важно е да ме победи на всяка цена.

— Мога ли да направя нещо?

— Отговори ми на един въпрос.

— Какъв?

— Ти знаеше, че е путьо, нали?

Майрън не отговори.

— Защо тогава ме остави да се омъжа за него?

— Не мислех, че ми влиза в работата да се намесвам — каза Майрън.

— А тогава на кого му влиза в работата?

Бум. Три точки. Есперанца просто стоеше и го гледаше втренчено. Тя си нямаше семейство. Имаше само Майрън и Уин, и Голямата Синди.

— Щеше ли да ме послушаш? — попита Майрън.

— Толкова, колкото и ти ме послуша, когато ти обяснявах колко ужасна е Джесика.

— В някакъв момент прозрях истината.

— О, да, прозря истината. Точно след като те заряза и се омъжи за друг.

Есперанца вдигна ръка.

— Извинявай, това беше глупаво. Просто съм ядосана.

— Не го мисли.

— Освен това сега си с Териса.

— А ти я одобряваш.

— Аз я обожавам. Ако можех да я накарам да прекоси на другия бряг, щях да ти я отмъкна.

— Поласкан съм — каза Майрън.

— Чакай малко.

— Какво?

— Щом Уин се е върнал, това означава ли, че вече няма да съм ти кум на сватбата?

— Така или иначе, нямаше да бъдеш — каза Майрън. — Уин печели само с това, че той действително е мъж.

— Сексист.

— Но аз и Териса бихме искали да те помолим нещо.

— Какво?

— Бихме искали ти да водиш брачната церемония.

Есперанца рядко изглеждаше зашеметена. Както в този момент.

— Наистина ли?

— Да. Трябва да си извадиш някакъв сертификат по интернет или нещо подобно, но ние наистина бихме искали точно ти да ни ожениш.

Есперанца каза:

— Копеле.

— Моля?

— След малко трябва пак да отида да се срещна с феновете, а всеки момент ще се разрева.

— Не, няма. Твърде корава си.

— Вярно е.

Тя стана и тръгна към вратата.

— Майрън?

— Да.

— Колко пъти се е случвало Уин да те моли за помощ?

— Мисля, че това е първият.

— Трябва да открием Рийс — каза Есперанца.

* * *

В колата, на път за вкъщи, Мики беше мълчалив.

Чичо и племенник невинаги се спогаждаха. Мики обвиняваше Майрън за много от нещата, които се бяха случили на майка му и баща му. Донякъде беше прав. Есперанца се чудеше защо никога не се беше опитал да попречи на връзката й с Том. Причината за това имаше нещо общо с Мики. Още отдавна Майрън се беше опитал да попречи на брат си (бащата на Мики) Брад, когато беше поискал да избяга надалеч с една млада и психически нестабилна тенис надежда (и майка на Мики) на име Кити Хамър.

Това решение, подбудено от най-добри намерения, беше довело до пагубни последици.

— Изчезналото момче — каза Майрън. — Твоя възраст е.

Мики гледаше през прозореца. За крехката си възраст беше преживял доста неща — нестабилна семейна среда, пристрастена към наркотици майка, невероятното завръщане на умрелия си баща. Също така изглеждаше, че Мики е наследил и стремежа към геройства, характерен за рода Болитар. Беше постигнал страшно много за твърде кратко време. Това караше Майрън да изпитва равни части гордост и тревога.

— Мислех си, че вероятно би могъл да ми помогнеш да разбера какво му се върти в ума — каза Майрън на племенника си.

— Сериозно ли?

— Да.

Мики направи физиономия.

— Това означава ли, че когато си имам работа с някого на четиридесет години, трябва да се обърна към теб, за да ми разясниш какво му се върти в ума?

— Прав си — каза Майрън.

— Бил е отвлечен преди колко, десет години ли?

— Точно така.

— Имаш ли представа къде е бил през цялото това време? — попита Мики.

Майрън поклати глава.

— Знам само, че когато го открихме, проституираше на улицата.

Мълчание.

— Майрън?

— Да.

— Разкажи ми всичко, става ли?

Майрън му разказа историята. Мики го изслуша, без да го прекъсва.

— Значи, сега Патрик си е вкъщи — каза Мики.

— Да.

— И се предполага, че утре ще се срещнеш с него.

— Такъв е планът.

Мики потърка брадичката си.

— Кажи ми, ако нещата не потръгнат.

— Какво те кара да мислиш, че няма да потръгнат?

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)