Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 119
Перейти на страницу:

— Бил си на единайсет — каза Майрън.

Кларк кимна:

— Да, точно толкова.

— Спомняш ли си нещо?

— Какво например?

— Каквото и да е. Къде беше, когато се случи?

— Какво значение има?

— Просто се опитвам да видя нещата от нов ъгъл, това е всичко.

— И какво общо има това с мен?

— Нищо — каза Майрън. — Просто така работя. Така разследвам, искам да кажа. Лутам се в тъмното. Задавам множество глупави въпроси. Повечето не водят никъде. Но понякога дори един глупав въпрос може да хвърли светлина върху нещо друго.

— Бях на училище — каза Кларк. — В класа на господин Диксън. Пети клас.

Майрън се замисли над думите му.

— Защо Патрик и Рийс не бяха на училище?

— Ходеха на детска градина.

— И?

— В нашия град детската градина е само до обяд.

Майрън обмисли отговора му.

— Ти какво си спомняш?

— Почти нищо. Прибрах се от училище. Беше дошла полиция.

Той сви рамене.

— Видя ли? — каза Майрън.

— Какво?

— Помогна ми.

— Как?

Входната врата се отвори. Излезе Брук.

— Майрън?

— Да, извинявай, тъкмо говорех с Кларк.

Без да продума, Кларк сложи каишката на кучето и затича надолу по алеята. Майрън тръгна към Брук, като се чудеше дали трябва да я целуне, да се здрависа с нея или да направи нещо друго. Брук го придърпа към себе си, за да го прегърне, и той не се възпротиви. Тя миришеше хубаво. Беше облечена със сини джинси и бяла блуза. Стояха й добре.

— Подранил си — каза Брук.

— Може ли да ми покажеш кухнята? — попита Майрън.

— Караш направо, а?

— Реших, че няма да искаш да увъртам.

— Правилно си решил. Насам е.

Подът беше мраморен и стъпките им отекваха във фоайето, високо три етажа. Огромното стълбище представляваше гледка, която не се среща често. Стените бяха бледоморави, покрити с тъкани пана. Стъпала водеха от дневната към продълговата кухня с размерите на игрище за тенис. Всичко беше или бяло, или хромирано, и Майрън се зачуди колко ли е трудно да се поддържа чиста една такава стая. През високите от пода до тавана прозорци се откриваше спираща дъха гледка към просторен заден двор, открит басейн и изящна беседка. Отвъд тях Майрън виждаше началото на гората.

— Ако си спомням правилно полицейския доклад — каза Майрън, — бавачката е стояла до умивалника.

— Точно така.

Майрън се завъртя наляво.

— А двете момчета са седели на кухненската маса.

— Да. Преди това са си играли на двора.

Майрън посочи прозорците.

— Задния двор?

— Да.

— Значи, са играли отвън. После бавачката ги е извикала вътре, за да хапнат нещо.

Майрън се приближи към плъзгащата стъклена врата и се опита да я отвори. Беше заключена.

— Влезли са през тази врата?

— Точно така.

— И после я е оставила отключена?

— Винаги я държахме отключена — каза Брук. — Чувствахме се в безопасност.

При тези думи стаята утихна.

Майрън наруши мълчанието:

— Според думите на бавачката ти, похитителите са били с черни дрехи, носели са ски маски и така нататък.

— Точно така.

— И нямате никакви охранителни камери или нещо подобно?

— Сега имаме. Но тогава нямахме. Имахме камера на входа, за да можем да видим, когато някой позвъни на вратата.

— Предполагам, че полицията е прегледала записа.

— Нямаше нищо за преглеждане. Камерата не записваше. Ползвахме я само да виждаме какво се случва в момента.

В стаята имаше кръгла маса с четири стола. Рийс нямаше други братя и сестри освен Кларк и Майрън се замисли как може би четирите стола винаги са стояли така, на същото това място, и как след случилото се с Рийс никой не е имал сили да ги размести. Дали през тези десет години всяка вечер са сядали да вечерят на същата тази маса, с един празен стол?

Той погледна към Брук. Тя знаеше какво си мисли той. Беше изписано на лицето й.

— Понякога сядаме да се храним на кухненския остров — каза тя.

В средата на кухнята имаше голям квадратен мраморен остров. Множество изискани медни тигани висяха от тавана над него. От едната му страна имаше шкафове. От другата имаше шест барови стола.

— Имам въпрос — каза Майрън.

— Какъв?

— Всичко гледа към прозорците. Всичко, освен единия от столовете на кухненската маса. Гледката се вижда от умивалника. Вижда се от готварската печка. Вижда се от баровите столове, даже и от масата.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)