Папагалът на Флобер [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692862
- Переводчик: Димитрина Кондева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Папагалът на Флобер [bg]». Краткое содержание книги:
„В една епоха, която твърди, че за всеки проблем съществува решение, Барнс проявява смелостта и чувството за хумор да ни напомни, че има въпроси, на които няма отговор.“ Таймс
5.а. Септември 1846 г. Първа среща в Мант. Единственият проблем е майката на Гюстав. Тя още не била официално осведомена за съществуването на Луиз. Всъщност мадам Коле трябвало да изпраща всичките си любовни писма чрез Максим дю Кан, който ги слагал в нови пликове и ги преадресирал до Гюстав. Как щяла да реагира мадам Флобер на внезапното нощно отсъствие на Гюстав? Какво можел да й каже той? Някоя лъжа, разбира се. Une petite histoire que ma mère a crue, хвали се той с детинска гордост и потегля към Мант.
Но мадам Флобер не повярвала на неговата petite histoire. Същата нощ спала по-малко дори от Гюстав и Луиз. Нещо я притеснявало — вероятно потокът писма, пристигащи напоследък от Максим дю Кан. И тъй, на следващата сутрин тя отишла на руанската гара и изчакала на перона сина си, който слязъл от влака, все още сияещ от опиянение след любовната нощ. „Не изрече нито една укорителна дума, но лицето й беше най-страшното обвинение.“
Много се говори за тъгата при раздялата; а защо не и за вината при завръщането?
5.б. И Луиз, разбира се, умеела да разиграва спектакли по гарите. Била прословута със своята ревност, която изливала върху Гюстав по повод на вечерите му с приятели. Винаги била нащрек за съперница; но такава нямало, ако не се брои Ема Бовари.
Дю Кан е описал един скандален случай. „Флобер си заминаваше от Париж за Руан, когато тя влезе в чакалнята на гарата и предизвика такава драматична сцена, че железничарите бяха принудени да се намесят. Флобер се сконфузи и я помоли за пощада, но тя не се смили.“
6. Фактът, че Флобер е ползвал лондонското метро, е почти неизвестен. Цитирам откъслечните му записки в набързо нахвърления „Дневник на пътешественика“ от 1865 г.
Понеделник, 26 юни (във влака от Нюхейвън). Няколко невзрачни спирки, облепени с афиши, също като гарите в околностите на Париж. Пристигане на гара „Виктория“.
Понеделник, 3 юли. Току-що си купих разписание на влаковете.
Петък, 7 юли. Подземна железница — Хорнси. Мисис Фармър… Към гара „Чаринг Крос“ за информация.
Гюстав не се наема да сравнява английските и френските железници, за което може би трябва да съжаляваме. Десетина години преди него нашият приятел, преподобният Дж. М. Мъсгрейв, слязъл на булонското пристанище и бил смаян от френската жп мрежа: „Претеглянето, извозването и заплащането на багажа се извършва без излишни усложнения. Във всяка служба цари точност, изрядност, прилежност. При тази вежливост и осигурените удобства (удобства във Франция!) е удоволствие да пътуваш с железницата. Дори и на големите гари не попадаш сред такава глъчна суетня, каквато например владее лондонската гара «Падингтън». Да не говорим, че тяхната «втора класа» не отстъпва по нищо на нашата «първа». Жалко, че Англия е допуснала такова положение.“
7. „ЖЕЛЕЗНИЦА — Ако Наполеон я имаше на свое разположение, щеше да бъде непобедим. Да се изразява възхищение от изобретяването й и да се казва: «Аз лично, господине, бях тази сутрин в Хикс… взех влака за Хикс… там приключих с делата си и т.н. и в хикс часа вече се бях върнал!»