Папагалът на Флобер [bg]

4. Струва ми се, че се подценява ролята, която железницата е играла във връзката между Флобер и Луиз Коле. Да разгледаме механизма на отношенията им. Тя живеела в Париж, той — в Кроасе; нямал желание да се появява в столицата, а на нея не позволявал да го посещава в имението. Тъй че се срещали някъде по средата — в Мант, където Отел дю Гран Сер ги приютявал за една-две нощи на огнен екстаз и измамни обещания. После започнали да се въртят в омагьосан кръг: Луиз си навива на пръста, че трябва незабавно да се срещнат. Гюстав се опъва. Луиз го умолява, сърди се, заплашва; накрая той отстъпва и се съгласява на нова среща, дълга колкото да задоволи страстта му и отново да разпали нейните надежди.

Дали Флобер се е замислял някога за съдбата на един по-раншен посетител в този град? При завземането на Мант Вилхелм Завоевателя паднал от коня си и си потрошил костите. Малко по-късно издъхнал в Руан.

Линията Париж-Руан, построена от англичаните, е пусната на 9 май 1843 г., само три години преди Гюстав и Луиз да се запознаят. Пътуването до Мант вече траело два часа вместо цял ден. Представете си какво е щяло да бъде без железницата: пътуват до втръсване с дилижанса или речния параход, а когато най-сетне се видят, са капнали и раздразнителни. Умората убива желанието. Но, от друга страна, трудностите биха могли да се отразят благоприятно на срещите им: да ги удължат, да речем, с още един ден, да ги направят по-любвеобилни, по-нежни. Това, разбира се, е мое виждане. Ако в нашия век телефоните облекчиха и същевременно затрудниха изневярата (уговарянето на срещите се улесни, но пък и съпружеските проверки също), в миналия подобна роля са изиграли влаковете. (Дали съществува сравнително изследване върху разпространението на железниците и разпространението на изневярата? Представям си как селските свещеници са заклеймявали това дяволско изобретение, заради което сигурно са ги осмивали, но ако предположението ми е вярно, божите служители са имали своите основания.) Каквото и да приказвал Гюстав, влаковете са му били от полза: отивал до Мант и обратно без особени затруднения; а и оплакванията на Луиз, изглежда, му се стрували приемлива цена за такова достъпно удоволствие. Влаковете са били от полза и за Луиз: така тя нямала чувството, че Гюстав е толкова далеч от нея, колкото и жесток да се показвал в писмата си; в следващото сигурно щял да предложи да се срещнат отново, след като ги делели само два часа път. А и за нас влаковете се оказват полезни, щом сега можем да четем писмата, родени от това продължително еротично люшкане.