Папагалът на Флобер [bg]

Смятах да си сложа снимката в началото на моята книга, да се вижда още като отгърнеш корицата. И то не от суета, а за улеснение. Но лошото беше, че е доста стара, отпреди десетина години. Нямах по-нова. Изведнъж си дадох сметка, че след определена възраст престават да те снимат. Или само по празници: на рождени дни и сватби, на Коледа. Гледаш — зачервен веселяк, вдигнал чаша сред приятели и роднини. Доколко правдив, доколко достоверен е този документ? Какво ли щяха да разкриват снимките от сребърната ми сватба? Всичко друго, но не и истината. И може би по-добре, че не се стигна до тях.

Каролин, племенницата на Флобер, споменава, че към края на живота си той съжалявал, че няма жена и деца. Но разказът й е доста оскъден. Двамата се разхождали покрай Сена, след като били на гости у нейни приятели. „«Добре са си — каза той за милите, порядъчни стопани на този дом. — Да — повтори тъжно, — добре са си.» Не исках да смущавам мислите му и безмълвно продължих да крача до него. Това беше една от последните ни разходки.“

Да беше смутила мислите му. На сериозно ли го е казал? Да приемаме ли отзива му за домакините като нещо повече от перверзен рефлекс на човек, който в Нормандия мечтае за Египет, а в Египет — за Нормандия? Значат ли думите му друго освен благосклонност към добродетелните хора, у които току-що е гостувал? Ами че ако е искал да възхвалява самата брачна институция, можел е да се обърне към племенницата си и да се разкае за самотния си живот, като признае: „Добре си си ти.“ Но той, разбира се, не е казал нищо, защото и нейното не било за завиждане. Омъжила се за мухльо, който фалирал, и за да го спаси, тя разорила вуйчо си. От случая с Каролин може да се извади поука… особено мрачна за Флобер.

И баща й бил същият малодушен неудачник, в какъвто се превърнал и съпругът й. Гюстав му отнел бащината роля. В „Съкровени спомени“ Каролин описва завръщането на вуйчо си от Египет, когато била още малка: една вечер той неочаквано нахълтва, събужда я, вдига я на ръце и прихва да се смее, защото в нощничката й могат да влязат две като нея, а после „залепва големи целувки“ на бузите й. Току-що е влязъл и мустаците му са студени и влажни от мъглата. Тя е уплашена и си отдъхва, когато вуйчото я пуска на пода. Какво е това, ако не христоматиен разказ за стряскащото завръщане на отсъстващия баща — завръщане от война, от гурбет, от чужбина, завръщане след любовна авантюра или премеждие.