Ключът [bg]

„Да!“

Монк се наведе към микрофона.

— Справяш се страхотно, Кат. Продължавай в същия дух. Знам ли кой е извършителят?

Отново последва тревожно продължителна пауза. Монк си представи как Кат вика към него от някакъв кладенец, докато потъва все повече и повече.

Най-сетне: „Да“.

Монк избърса потта от челото си, разтревожен и все по-раздразнен от бавното темпо на този разпит. И беше напълно прав да се безпокои.

Единият от техниците се наведе към д-р Грант и му каза да погледне страничния изглед на монитора му. Неврологът изруга и стана.

— Какво има? — попита Монк.

— Контузията в ствола отново се е увеличила. — Грант посочи тъмната сянка на екрана на техника. — Този път значително. Трябва да овладеем кръвоизлива.

— Как?

— Качваме я горе. Консултираме се с хирург.

Монк погледна в съседното помещение. За да имат момичетата някакъв шанс, той трябваше да разбере какво знае Кат.

— Не можем ли да направим нещо друго? Да използваме нещо, което да ни спечели време?

Грант погледна навъсено съседното помещение.

— Бихме могли да пробваме с нитропрусид и да опитаме да свалим систоличното налягане под 140. Но не бива да позволяваме да пада прекалено. — Той се намръщи още повече. — Но това ще ни спечели само няколко минути в най-добрия случай. Ако кървенето продължи, рискуваме масивен инсулт.

Монк се втренчи в Кат.

— Тя би искала да поемем този риск. Зная го.

Неврологът го изгледа твърдо.

— Сигурен ли сте, че вие искате да поемете този риск?

Монк не искаше, но кимна.

След като решението беше взето, Грант даде нарежданията на сестрата.

Когато процедурата по стабилизиране започна, Лиза отиде при невролога и хвана ръката му.

— Джулиан, знам, че преди се противеше, но времето ни притиска и както знаеш, една картина е за предпочитане пред хиляда думи.

Грант погледна Монк, после отново Лиза и сниши глас.

— ДНМ е все още в експериментална фаза. Знаеш го. Има много неща за доизясняване и оправяне.

— За какво говорите? — попита Монк.

Лиза се обърна към него.

— Точно затова исках Кат да бъде докарана тук. Джулиан тества метод за получаване на картини от мозъка на пациента.

— Какво? Като четене на мисли ли? — изуми се Монк.

— По-скоро прелистване на мисли — поправи го неврологът. — И методът не е мой, а е разработен от японския Изследователски институт за високоразвити телекомуникации.

— Не ми пука чий е. За какво става дума?

— Японският екип е обучил дълбочинна невронна мрежа да анализира стотици хиляди ЯМР скенери на опитни обекти — хора, които съсредоточено наблюдават фотографии. ДНМ програмата отбелязва кои области от мозъка се активират и картографира центровете за визуална обработка, като открива общи характеристики. Вече е в състояние да декодира и да прави основателни предположения какво точно гледат субектите, като процентът на правилните интерпретации расте.