Ключът [bg]

Д-р Грант стоеше с ръце зад гърба пред покритата с плоски екрани стена и изучаваше основните картини на мозъка на Кат. Лиза стоеше до колегата си, главите им бяха приближени една до друга и двамата тихо си говореха нещо.

Безпокойството на Монк растеше и той час по час хвърляше погледи към станцията, показваща жизнените показатели на Кат. Екипът беше прехвърлил съпругата му от Вашингтон в Плейнсборо, Ню Джърси, с медицински хеликоптер. Въпреки това полетът продължи почти деветдесет мъчителни минути. И при най-малката турбулентност кръвното на Монк скачаше.

Макар че беше издържала полета като истински войник, малко след кацането Кат се влоши. Слаб тремор обхвана тялото й. Пътуващият с тях лекар искаше да й бие валиум, но Лиза не позволи.

„Валиумът само ще потисне още повече съзнанието й — каза тя. — И шансовете да установим връзка с нея ще намалеят“.

И беше погледнала Монк, давайки му възможност той да реши. Накрая Монк й се довери — знаеше, че Кат не би искала да спрат започнатото.

И ето че сега бяха тук.

Лиза застана до него, а д-р Грант отиде при техниците.

— Готови сме — каза тя и го погледна. — Как си?

— Да го направим. — Той кимна към невролога. — За какво разговаряхте?

Тя въздъхна.

— Джулиан е загрижен за церебралното кръвообращение на Кат. Систоличното й налягане е нестабилно.

Монк знаеше, че функционалният ЯМР измерва постъпленията на кислород в мозъка. Всяко намаляване на налягането можеше да направи резултатите неясни или да провали опита.

Лиза се опита да го окуражи.

— Но скенерът в съседното помещение е един от най-новите и най-модерните, с резолюция до една десета от милиметъра. Десет пъти по-висока от тази на обикновените болнични скенери.

„И причината да дойдем чак в Ню Джърси“.

Монк се замоли пътуването да не е било напразно.

— И все пак… — започна Лиза.

Монк забеляза тревожната нотка в гласа й.

— И все пак какво? Кажи.

— Ако се съди по основните скенери, сравнени с направените по-рано от доктор Едмъндс, уврежданията на мозъка й са се увеличили. Съвсем малко, но все пак са се увеличили. Което показва, че нараненото място отново е започнало да кърви. Може би поради промяната в налягането по време на полета. Или от малкия пристъп.

— Което ще рече, че тя се влошава.

Монк пое дълбоко дъх и го задържа.

„Нима обрекох Кат?“

Лиза докосна ръката му.

— Знаеш, че тя би го поискала.

Той се опита да намери утеха в думите й, но не успя. Все пак издиша и каза:

— Стореното — сторено.

Отидоха при контролната конзола.

През прозореца над извитите монитори се виждаше медицинска сестра, която стоеше до носилката на Кат. На Монк му се искаше да е там, да държи ръката й. Но поради невероятно силното магнитно поле, създавано от устройството, нищо метално не можеше да бъде близо до него, когато то се активира. Това включваше протезата му и микрочиповете в мозъка му.

— Готови сме — каза единият от техниците.