Виждам те [bg]

Северозападният екип за разследване на убийства се намираше на Балфор Стрийт, дискретно разположен между агенция за набиране на персонал и жилищен блок със знак Продава се на третия етаж. Кели натисна звънеца, на който пишеше само ЕРУ, и се обърна леко наляво, за да погледне право към камерата. Повдигна леко брадичката си, надяваше се да не изглежда толкова нервна, колкото се чувстваше. Инспектор Рампело ѝ каза, че ще я очаква в шест, което ѝ осигури достатъчно време да се прибере до дома си и да се преоблече. Какво казваха? Облечи се за работата, която желаеш. Кели искаше инспектор Рампело да я приеме като сериозен офицер, като някого, който имаше важна информация за разследването на убийството, а не като обикновен патрул. Натисна звънеца отново и съжали, когато ѝ отговори сърдит глас, чийто тон казваше, че не е било необходимо напомняне.

– Да?

– Полицай Кели Суифт от Британската транспортна полиция. Тук съм, за да се видя с инспектор Рампело.

Чу се силно кликване, което отключи тежката врата пред нея. Кели се усмихна на камерата, в случай че все още някой я гледаше, и влезе вътре. Вратите на асансьора се намираха точно пред нея, но тя пое по стълбите, защото не знаеше на кой етаж е ЕРУ. Двойните врати на първия етаж не оставиха никакво съмнение какво се крие зад тях. Помота се известно време, докато реши дали да почука, или просто да влезе.

– Екипът ли търсите?

Кели разпозна тона на жената, с която беше разговаряла по телефона по-рано през деня, и се обърна, за да види дългата ѝ, права руса коса, завързана с тъмнолилава ластичка. Носеше панталони и ниски обувки и подаде ръка на новодошлата.

– Лусинда. Аз съм един от анализаторите. Ти си Кели, нали?

Полицайката кимна, изпълнена с благодарност.

– Тук съм, за да се видя с инспектора.

Лусинда отвори вратата.

– Срещата е ей там. Ела, ще те заведа.

– Среща? – Кели последва Лусинда през двойните врати и се озова в голямо и просторно помещение, изпълнено с десетина бюра. От едната му страна имаше отделен кабинет.

– Това е офисът на главния инспектор. Не че го използва. Остават му шест месеца до пенсия, а има да ползва толкова много отпуска, че буквално е на плаващо работно време. Но не се заблуждавай, Багера е много точен, поне когато е тук.

Кели наостри уши при споменаването на познатия прякор.

– Случайно да става въпрос за Алън Дигби?

Лусинда се изненада.

– Същият! Откъде го познаваш?

– Беше ми инспектор в БТП. Не след дълго се прехвърли в лондонската полиция и чух, че е бил повишен. Беше добър учител.

Лусинда я водеше през просторния офис, а Кели я следваше, оглеждаше се наоколо и запаметяваше всичко. Макар наоколо да беше празно, тя усещаше онази атмосфера, която познаваше добре от работата си по разследването на сериозни престъпления. На всяко бюро имаше по два компютърни монитора и поне три телефона звъняха; звукът се местеше в помещението, когато обажданията биваха прехвърляни автоматично в търсене на някого, който да им отговори. Някак си дори телефоните тук звъняха по-настоятелно, сякаш в това се съдържаше ключът за отключването на мистерията, върху която ЕРУ работеше тази седмица. Точно заради такъв вид работа Кели беше станала полицайка и добре познатият прилив на енергия я ободри.