Виждам те [bg]

– Умен съвет – казва Айзък.

– Мислиш ли? – учудва се Кейти.

– Нашето е трудна професия и ако съдя по съкращенията във финансирането на изкуството, ще става още по-трудна.

– В такъв случай може би ще си помисля отново за курса.

Превръщам изненадания си кикот в прокашляне. Кейти ме поглежда косо.

Айзък се ръкува със Саймън, който му предлага бира. Младият мъж отказва с оправданието, че шофира, което ми прави много добро впечатление. Двамата с Кейти сядат на дивана на благоприлично разстояние един от друг, а аз следя внимателно за знак, че през краткото време, през което се познават, са станали нещо повече от режисъор и актриса. Няма случайни докосвания и се чудя дали боготворенето на дъщеря ми не е еднопосочно. Надявам се да не бъде наранена.

– Знаех, че Кейти е перфектна за Виола в момента, в който я срещнах в агенцията – казва Айзък. – Веднага изпратих снимка на момчето, което играе Себастиан, за да ми каже какво мисли.

– Снимал си ме? Не ми каза! Доста подло от твоя страна.

– С телефона си. Както и да е, той веднага ми писа съобщение, че изглеждаш перфектно. Вече те бях чул как говориш – с момичето до теб, помниш ли? – и веднага инстинктът ми подсказа, че ти си точно Шекспировият тип главна героиня, която търся.

– Всичко е добре, когато свършва добре[19] – казва Саймън с усмивка на лице.

– Адмирации! – отвръща Айзък. Всички се смеят. Кейти поглежда часовника си.

– По-добре да тръгваме.

– Ще я докарам след репетицията, госпожо Уокър. Разбрах, че се тревожите да се прибира с метрото късно нощем.