Виждам те [bg]

Трогната съм, че дори е помислила за това.

– Трябва ли да ти благодаря, че се е сетил да ми даде пари за наем?

– Може и да сме си поговорили малко по темата... – Изражението на лицето ѝ е артистично невинно, което ме разсмива.

– Е, благодаря ти. Чудесно е да видя, че най-накрая е пораснал. Не се ли притесняваш, че някой може да те изпорти на данъчните? – питам аз, тъй като счетоводителката в мен се обажда. Не само Мелиса трябва да се тревожи за това. Ако я хванат, ще повлече и мен.

– Ти си единствената, която знае.

– Какво да знам? – Ухилвам се. – По-добре да се облека – трябва да повърна. – Все още нося долнището, с което бягам, и тениската, с която спах снощи, и внезапно откривам че мириша на болест. – По-късно ще се запозная с новия приятел-режисьор на Кейти – ще мине да я вземе за репетиция.

– Приятел?

– Тя не го нарича така, но познавам добре дъщеря си. Срещна го едва в понеделник, но се кълна, че оттогава не сме водили разговор, в който да не спомене името му. Айзък това, Айзък онова. Здраво е хлътнала. – Чувам скърцане от стълбите и спирам да говоря точно преди Кейти да се появи в кухнята.

– Уха, я се виж! – посреща я Мелиса и става да я прегърне. Кейти е облякла сиви дънки, които са впити по тялото ѝ и изглеждат, сякаш са пръскани със спрей, и златиста лъскава риза, която се повдига, когато обгръща ръце около Мел.

– Това ли е прочутата ти пилешка супа? Има ли още?

– Колкото искаш. Тъкмо разбрах за Айзък... – Мелиса набляга на гласните в името му и Кейти ме поглежда подозрително. Не казвам нищо.

– Той е чудесен режисъор – обяснява дъщеря ми предвзето. Чакаме, но тя няма намерение да налапа стръвта.

– Мога ли да попитам за парите? – изстрелва Мелиса, както винаги – бизнесът преди всичко. – Наясно съм, че актьорството не е една от най-доходоносните професии, но поне ще покрие ли разноските ти?

Паузата от страна на Кейти ми разкрива всичко, което ми е необходимо да знам.

– О, мила, смятах, че това е истинска работа!

– Такава е. Ще ни платят в края на турнето, веднага след като получим парите от билетите и покрием разходите.

– Значи в крайна сметка ще си поделите печалбата? – пита Мелиса.

– Точно така.

– Ами ако няма такава? – изстрелвам бързо аз.

Кейти ми се нахвърля.

– Пак започваш! Защо просто не ми кажеш, че не струвам, мамо? Че никой няма да дойде, за да ме гледа, и всички ще изгубим парите си... – Спира се, но вече е прекалено късно.

– Какви пари? За подялбата на печалбата ми е ясно – донякъде, – но, моля те, кажи ми, че не си дала пари на някакъв младеж, който току-що си срещнала!

Мелиса става.

– Мисля, че трябва да си вървя. Браво за ролята, Кейти. – Приятелката ми ме дарява със сериозен поглед, който ми казва: Бъди мила с нея, и си тръгва.

– Какви пари, Кейти? – настоявам да разбера.

Дъщеря ми слага купичка със супа в микровълновата и натиска бутона за затопляне.