Виждам те [bg]

Полицайката кимна, с надеждата че изглежда по-уверена, отколкото се чувстваше.

– Здравейте, всички. Благодаря ви, че ми позволихте да се присъединя към брифинга ви. Казвам се Кели Суифт, полицай от БТП, и по-точно от Кварталния полицейски екип, отговарящ за Централната линия. – Прекалено късно си спомни, че беше оставила Ник Рампело с впечатлението, че е детектив от отдел "Джебчийство". Забеляза изненадата върху лицето му и отмести поглед към бялата дъска в другия край на помещението. – Тази сутрин говорих със Зоуи Уокър, свидетелката, която инспектор Рампело току-що спомена. Първото ѝ обаждане до мен беше в понеделник. Видяла една от тези обяви и разпознала жената, която е жертва на текущо разследване на БТП.

– Друго убийство? – Въпросът дойде от строен, сивокос мъж, който стоеше до прозореца. Кели поклати глава.

– Кражба. Кати Танинг заспала във влака, движещ се по Централната линия, и ключовете за къщата ѝ били откраднати от чантата, намираща се в скута ѝ.

– Само ключовете ѝ?

– В началото смятахме, че извършителят е търсил нещо друго – телефон или портмоне. Жертвата се обадила на ключар, за да може да влезе в дома си, което означавало, че трябва да смени ключалката на предната врата, но не сменила тази на задната. Адресът ѝ не бил написан на ключовете и нямало причина да смята, че крадецът знае къде живее. – Кели млъкна за миг, сърцето ѝ туптеше неудържимо. Дори инспектор Рампело не знаеше последната информация, която предстоеше да представи. – В понеделник говорих с Кати Танинг и тя е убедена, че някой е влизал в къщата ѝ.

Атмосферата в помещението веднага се промени.

– Взлом? – попита сивокосият мъж.

– Нищо ценно не е взето, но Кати е убедена, че ключовете ѝ са били използвани и че част от бельото ѝ липсва. Вече смени ключалките, а аз препратих случая на криминалистите, които може да намерят някакви нови улики. Зоуи Уокър също смята, че собствената ѝ снимка се е появила в такава обява точно преди една седмица.

– Зоуи Уокър жертва ли е на някакво престъпление? – попита Лусинда.

– Все още не.

– Благодаря ти. – Инспекторът не показа никакъв признак, че новата информация на Кели е била полезна, и продължи бързо напред, привличайки отново цялото внимание на присъстващите върху себе си. Полицайката се почувства изключително глупаво. – Ще се съберем отново в осем сутринта, но нека първо всеки се изкаже. Какво имате? – Мъжът погледна вляво и набързо получи нова информация и въпроси от хората около масата. Както Лусинда беше споменала, никой не беше забравен. Когато на всеки беше дадена възможността да се изкаже, инспекторът кимна и взе бележките си. Брифингът беше приключил.