![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Не го слушай, прави се на голяма клечка, просто няма достатъчно хора, за да се оправи. Съкращения, братче. Пише го по вестниците. Ако имаше възможност, щеше да си трае и да се опита да ни гепи в движение. Както знаем, ченгетата много се кефят като стане голям въргал. После ходят и дуднат на политиците, че нещата са извън контрол и крънкат още пари.
— Така е. Освен това, милуолските скапаняци ще си помислят, че са победили Ийст Лондон.
— Дори и така — продължава Бал, — остава ни ударът срещу Нюкасъл след няколко седмици.
— Вярно. Да съберем Фирмата за тоя екшън. Милуол е твърде близо, а и в Лондон е пълно с всякакви събития, така че никой няма да го отрази по вестниците, дори в скапания „Стандарт“. Малко повече разкарване ще падне, но на едно здраво мазало в Нюкасъл и националните вестници ще клъвнат. Майната му на Милуол.
Нюкасъл ми допада повече. Лионси още е на топло. Яко блъскам в салона и се подготвям за срещата си с него. Не ми се занимава с Милуол, когато големият Лионси не е там. Явно идеята за Нюкасъл много бе развълнувала Бал и той дохвърча на минутата, замъквайки ме в задния салон. Няколко се опитаха да влязат след нас, но копелето така ги изгледа, че моментално им мина меракът.
— Виж какво — каза той. — Притеснен съм за Рикси и въобще за всички. В главата им е само екстази и всякакви глупости от типа „Любов и мир“.
— Да, вярно е — казах аз, мислейки си за Саманта. Тази вечер имаме среща у тях, в Арлингтън. Само като се сетя за всички неща, които е способна да прави с краката си. Миналия път постави кура ми между пръстите на двете си стъпала и толкова нежно започна да ги движи, че още преди да разбера какво става, започнах да изригвам като вулкан.
— Направо ме вбесяват — казва Бал. — Просто съм се побъркал, Дейв.
— О, знам — отвръщам.
Саманта. Божичко. Сигурно скоро ще го направим както трябва. Но това копеле Бал чете мислите ми като разтворена книга.
— Виж какво, приятел — започва той. — Обещай ми, че няма да позволиш на някоя фуста да преебе нещата. Нещата между нас, бизнеса, Фирмата и всичко друго, а?
— Разбира се, че не — заричам се аз. — Между мен и Саманта нещата са различни. Тя няма нищо против насилието. Дори мисля, че я възбужда.
Наистина мисля така.
— А? — усмихва се той, но аз не казвам нищо повече. Нито дума повече за Саманта. Казах вече предостатъчно за това, което го засяга. Бал започва да нарежда:
— Напоследък се безпокоя за основните ни хора. Вземи Рикси и Шортхенд, например. Те вече за нищо не стават. Пълно разложение. Нещо като в древния Рим, преди да го превземат. Безкрайни оргии. Нищо чудно, че илфордските скапаняци надигат глава. Кои ли ще са следващите? Отворковците от Базилдън? Или Ийст Хям? Бандата на Грей?
— Стига! — изпръхтях аз. — Които и да са, ще ги размажем!
Той се усмихна и вдигнахме чаши. Аз и Бал сме по-близки и от братя. Между нас има някаква духовна връзка. Винаги е имало.
Но сега се появи и Саманта… това ми напомня онова парче на „ABC“, в което се пее, че миналото е проклета свещена крава и трябва да се променяме.
Това му е лошото на Бал, опитва се да превърне миналото в свещена крава. Мисля, че и Маги Тачър беше казала нещо от сорта как трябва да се променяме, за да посрещнем новите предизвикателства. Ако не го направиш, ще свършиш като клетите копелета на север, дето ронят сълзи над бирите си заради някоя затворена фабрика или мина.
Не можеш да превръщаш миналото си в проклета свещена крава. Настоящето сме аз и тя. Саманта. Не мога повече да седя и да слушам Бал. Трябва да се подготвя за срещата с нея. Може тази нощ да е нощта.
Като се връщам вкъщи, на телефонния секретар има едно съобщение. Гласът на бившата. Дори не го изслушвам. Кара ме да се чувствам ужасно, защото тъкмо мислех за Саманта, а кучката се опитва да се набърка в живота ми, с който вече няма нищо общо.
Желая само Саманта.
Приготвям се и пристигам у тях със страшна скорост. Отново съм в превъзходно настроение, мисля само за нея. По пътя един скапаняк ме блъсва, но вместо да го разкъсам на парчета и да му строша тъпата мутра, само се усмихвам, вдигайки ръка. Денят е толкова прекрасен, че не си струва да се занимаваш с подобни глупости.
Лицето й придоби онова изражение. Определено не си губеше времето.
— Съблечи се и легни на леглото — каза тя.
Ами, хубаво, така и правя. Свалям джинсите, ризата, обувките. Свалям чорапите и слиповете. Докато се излягам на леглото усещам как се надървям.