![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
Взех назаем кола от един пич от охраната, когото познавах и отидохме в Борнмаут, където изкарахме заедно деня. Никога преди не се бях чувствал така. Все едно не бях аз, а някой друг.
После отидохме в едно кафене и продължихме с безкрайните приказки. Като излязохме, насреща гледам три копелета седят и се подхилкват на Саманта. Моята Саманта.
— Кво сте зяпнали такива, а? — викам аз. Единият се предаде веднага:
— Нищо.
— Хайде, Дейв — каза Саманта. — Няма нищо.
— Ей, да не би да имаш проблем, а? — вика най-отвореният от групата.
Да пукна, ако мога да понеса нещо подобно.
Като попадна в такава ситуация, се сещам за стария Брус Лий. Тия филмчета с кунгфу са пълни глупости, но в един от тях Брус Лий казва една реплика, която никога не забравям. Един много полезен съвет дава той: — „Никога не трябва просто да удряш, трябва да пробиваш дупки с ударите си“. Погледнах отвореняка в лицето и видях само една оранжева тухла пред себе си. Ударът ми се стовари върху тухлата и тя се пръсна на дребни парчета.
В следващия момент вече бях с лице към другото копеле:
— И така, кой е следващият?
Те просто стояха като вцепенени, гледайки нещастното си приятелче да лежи на земята в ужасно състояние. Някакви от паркинга започнаха да си пъхат носа и реших, че е най-добре да се изнасяме към кварталите Саманта живееше в Арлингтън, съвсем близо до мен, което особено ме радваше. Тая история обаче доста ни развали деня.
— Защо направи това? — попита ме тя в колата, като излязохме на шосето.
Не изглеждаше ядосана, а по-скоро любопитна. Толкова беше хубава, направо непоносимо хубава. Едвам успявах да се съсредоточа в пътя. Всяка минута, в която не гледах лицето й, имах чувството, че си губя времето.
— Сами се набутаха, не показаха никакво уважение към теб.
— Тогава значи, за теб е важно хората да не ми досаждат, да не ми причиняват болка, нали?
— По-важно е от всичко на света — казах й аз. — Никога не съм изпитвал подобно усещане.
Тя ме погледна замислено, но не каза нищо. Аз пък попрекалих с приказките. Сигурно беше от разните му хапове, но всичко това бе вътре в мен и не ми пукаше.
Отидохме у тях. Почувствах се особено като видях снимката й с оня пич. Беше правена, когато са били по-млади. Той беше като нея. Без ръце.
— Това гаджето ти ли е? — попитах. Просто не можах да се сдържа.
Тя се засмя.
— Капо няма ръце, значи трябва да ми е гадже, така ли?
— Не, нямах предвид това…
— Едно момче от Германия — обясни тя.
Шваба нещастен. Две световни войни и една световна купа, а копеле?
— Така ли? Гадже ли ти е?
— Не. Просто много добър приятел и толкова.
Поех си дълбоко въздух и дори швабата ми се стори симпатичен. Искам да кажа, че да си в неговото положение, без ръце, едва ли е толкова готино.
Продължихме да говорим и Саманта ми разказа някои неща. Някои неща от миналото й, които направо накараха кръвта ми да кипне.
Ню Йорк Сити, 1982
За човек, който се намира точно където бе искал да бъде — във високопоставен офис над центъра на Манхатън, Брус Стърджис имаше прекалено много тревожни и натрапчиви мисли. Той хвърли поглед през прозореца, обърнат на север към чудесната гледка, която откриваше пред него Сентръл Парк Величествените небостъргачи на Крайслер и Емпаиър Стейт Билдинг се издигаха над високия му офис, гледайки го пренебрежително като бодигардове в нощен клуб. Колкото и високо да се издигнеш, все има някой, който да те гледа от по-високо, помисли си той с тъжна усмивка. Невероятни сгради, особено тази на Крайслер, издържана в артдеко. Сети се за Франк Синатра и Джийн Кели, които в „Нощ над града“ си играят с небостъргачите като с купчина пръчици. Свобода. Ето какво символизираше Ню Йорк за него. Да, беше тривиално, но все пак, чистата истина. Гледката обаче не можеше да заличи стряскащите образи на уродствата, които изгаряха жестоко съзнанието му. Най-лошият пристъп, който бе получавал досега. Уплахата го накара да набере телефонния номер на Барни Дрисдейл в Лондон. Имаше нещо в гласа на Барни, в неговия спокоен, плътен глас, звучащ винаги позитивно. Когато Брус усетеше отчаяние, този глас му действаше успокоително.
Барни Дрисдейл стягаше багаж в апартамента си на Холанд Парк и съвсем не бе зарадван от звъненето на телефона.
— Кой да го…? — изпъшка раздразнено той. Барни се готвеше за един дълъг уикенд, който щеше да прекара във вилата си в Уелс. Трябваше да подготви голямото, почти окончателно преместване на семейството си там през следващия месец.