Екстази (Три розови рейв романа) [bg]

Тя просто ми се усмихна.

— Най-важното е, че винаги имаш достъп. Просто няма ръце, които да те отблъскват. На мъжете им харесва да си мислят, че не бих могла да се съпротивлявам, че няма никакви ръце, които да им се пречкат, за да правят каквото си поискат. И на теб ти харесва, нали? Всичко е достъпно. Гърдите, путката, задника. Всичко, което си пожелаеш. Само да бях и без крака, а? Кукла за ебане. Можеш да ме сложиш в някоя мрежа и да ме имаш, когато си поискаш, по всяко време. Усещането е, че съм беззащитна, разтворена за горещия ти пенис.

Мамка му, не е честно да говори така. Не е. Направо се побърквам. Сигурно е намерила онзи пъпеш тогава… сигурно.

— Ако става дума за пъпеша…

— Какво искаш да кажеш? — пита тя.

Не, не е това, слава Богу. Обръщам се пак към нея:

— Защо говориш такива неща? А? Аз те обичам. Обичам те, по дяволите!

— Което ще рече, че искаш да ме чукаш.

— Не, обичам те, просто те обичам.

— Разочароваш ме. Големият пич от Майл Енд. Никой ли не ти е споменавал, че на този свят няма любов? Всичко е власт и пари. Поне за властта знам доста. Израснах, опознавайки я. Властта, с която се сблъскахме, когато се опитахме да получим компенсациите си — справедливостта, както те я виждаха. Те — индустриалците правителството, съдът, цялата клика, която управлява света. Само как се сплотиха като ги нападнахме. Не е ли и твоята Фирма нещо подобно, но много по-малко? Силата да нараняваш. Силата да притежаваш. Да си човек, от когото се страхуват и комуто не смеят са посягат? Никога. Но и това не е решението, защото винаги ще има някои, които ще се осмели.

— Може би беше точно така. Но сега е различно. Чувствам се различно — казвам. Закривам с длан ташаците си. Ерекцията ми изчезва и се чувствам много тъпо с гола жена и бездействайки.

— Много лошо, драги мой. Защото, ако е така, аз нямам нужда от теб. Не ми трябва някой глупак, който постоянно губи. Така сте мъжете, приказвате, приказвате и после бягате. Собственият ми баща избяга така.

— Не съм губещ и ще направя каквото поискаш за теб!

— Добре! Сега ще ти духам, докато не станеш толкова твърд, колкото преди и ще те оставя да решиш сам как го искаш. Вашето въображение е единствената ви преграда, така да се каже.

Такива ми ги наговори и не можех да направя нищо. Обичах я и исках да се погрижа за нея. Имах нужда от любовта й, а не от разни шантави курвенски приказки. Трябва да е чела доста мръсни неща и да си е имала вземане-даване с разни перверзни типове, за да прилепи такъв говор.

И така, не можех да се съпротивлявам и тя го знаеше. Сигурен съм, че още тогава й беше повече от ясно.

Тя си сложи някаква риза на раменете. Изглеждаше толкова хубава, а дрехата така се спускаше надолу, сякаш наистина имаше ръце. Но ако имаше ръце, едва ли би била тук с някой като мен.