![Екстази (Три розови рейв романа) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/1/1/ekstazi-tri-rozovi-rejv-romana-bg-download.jpg)
Екстази (Три розови рейв романа) [bg]
- Автор: Уэлш Ирвин
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „КРОТАЛ“
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Екстази (Три розови рейв романа) [bg]». Краткое содержание книги:
Уелш е безспорният лидер на новата вълна в британската литература. „Обзървър“
Светът на Уелш е груб, долнопробен и брутален, но също брилянтен, забавен и пропит от своеобразен пънк морал. „Сънди Експрес“
Жаргонният стил и необузданата любов са по-впечатляващи от всякога. „Арена“
Трите истории „Sex’n Drugs’n’Dance Music“ ще донесат върховно удоволствие на тълпите почитатели на шотландския автор. „Веню“
Човек може да се наслади на толкова много, дори отблъскващите фантазии непреодолимо привличат… Талантът на Уелш е извън всякакво съмнение. „Емпайър“
Уелш е най-атрактивният прозаик на нашето поколение. „Керанг“
Гарантира трескава възбуда… Уелш доказва талант да борави с теми, които другите отбягват и демонстрира ловък, вулгарен и забавен стил. „Космополитън“
— Ало…
— Стари мошенико! — каза Брус, звучейки почти закачливо.
— Брус! — засмя се Барни и настроението му се оправи, като чу гласа на дългогодишния си приятел. — Стари дяволе! Как е там, грижат ли се за теб проклетите янки?
Стърджис се задоволи с най-обикновени тривиалности. Да, хубаво беше човек да чуе гласа на Барни. Почувства известен хлад в гласа му, когато старият му приятел спомена Филипа и момчетата. Барни не се спогаждаше с нея. Момчетата се бяха устроили добре в Лонг Айлънд, но тя мразеше Америка. Безкрайното й пазаруване в Блумингсдейлз и Месиз не успяваше да спре нарастващото й недоволство Стърджис, все пак обичаше Ню Йорк. Харесваше анонимността на този град. Живееше като човек, който няма още никакви контакти. Обожаваше клубовете. Помисли си за момчето, което чука в тоалетната миналата нощ. Онзи чудесен мръснишки клуб в Ийст Вилидж…
— Хващаш ме в лош момент, стари дяволе — обясни Барни. — Този уикенд трябва да ходя на вилата.
Такива ми ти работи, мило момче, отнесе се Стърджис, потривайки слабините си и зяпайки през прозореца на манхатънския небостъргач.
— Чудесно — каза той.
Чудесно, помисли си той. Но в главата му ставаше нещо нередно. Уродства и вманиачаване по млади момченца. Трябва да се пази. Ужасяваше се да не захвърли толкова лесно всичко, за което бе работил. Хубаво бе да чуеш гласа на Барни. Беше благодарен на Бога, че е създал Барни.
Неправда
Виждам се със Саманта все по-често. Работата е в това, че между нас не се е случило нищо. Иска ми се все пак да знам какъв играя за нея. Излиза, че се притеснявам от недъга й. Не спираме да говорим, но напоследък не ми харесва насоката на тези разговори. Тя продължава да приказва за ръцете си и за онези копелета, които са продавали лекарството. Въобще не ми се слуша вече. Просто искам да я гледам.
Лошото е, че не мога да я спра, защото всъщност не ме интересува нищо друго, освен да бъда с нея.
— Гледаш ме непрекъснато. Искаш да спиш с мен. Искаш да ме чукаш — обръща се тя внезапно към мен. Винаги казва нещата изненадващо.
— Добре де, какво от това? Няма закон, дето да го забранява, нали? Няма закон срещу това да харесваш някой — отвръщам.
В следващия момент изтръпвам, защото сме вкъщи, а тя със сигурност е отваряла хладилника. Надявам се да не е видяла омазания пъпеш. Слава Богу, че свалих плаката с Опал.
— Не знаеш какво е това за мен. Аз съм урод, непълноценна жена. Те ми отнеха нещо. Аз не съм цяла и искам разплата. Не няколко гроша в банката. Искам справедливост. Искам Брус Стърджис, свинята, която е разпространявала лекарството. Той ни осакати.
— Искаш да ти помогна да оправиш тоя Стърджис ли? Добре, така да бъде.
— Не разбираш! Не искам просто да го отупаш. Той не е някои чекиджия, който ходи на мач и пие в кръчмата зад ъгъла. Искам копелето да изпита истински ужас! Искам ръцете му! Искам отсечените му крайници. Искам да разбере как се чувства човек така!
— Не можеш да направиш това… ще те арестуват…
— Какво става с теб? Нали си железният пич от Фирмата? Къде ти изчезна куража? — започва да ме дразни тя. Лицето й не е същото. Сякаш не е тя.
— Не, не съм…
— Ще го докопам това копеле, с теб или без теб. Искам да му покажа какво е да си урод. Той промени живота ми. Аз искам да променя неговия. Разбираш ли? Не искам скапаните им пари. Искам да им взема това, което те ми отнеха и да им стане ясно какво значение имат тогава парите в банката. Искам да разберат усещането, когато някои непознат ти нанесе такъв удар. Какво е, когато те променят така… когато ти откажат място под слънцето. Копелетата като него го правят непрекъснато — отнемат работа, къщи, животи. Вземайки решенията си, те не виждат разрушенията, които причиняват. Никога не им се налага да плащат за това. Искам той да го разбере, да го почувства. Нека усети какво значи да си урод.
— Ти не си урод! Ти си красива! Обичам те!
Лицето й се разтвори пред мен както никога преди, сякаш изпитваше същото.
— Някога правили ли са ти чекия с крак? — попита тя.
Пемброкшър, 1982
Всеки път, когато отпускаше и натискаше газта на стария ленд роувър нагоре по стръмния път към вилата си, Барни Дрисдейл се изпълваше от задоволство. Той слезе от колата, погледна старата каменна постройка и пое дълбоко от чистия въздух, оглеждайки пейзажа край своята къща. Наоколо нямаше нищо друго, освен хълмове, поточета, няколко малки селски къщици и овце. Чудесно.