Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
— Тъкмо за теб говорехме, татко — каза тя, когато застана до него.
— Мамо! — възкликна щастлива Гарнет и обви свободната си ръка около врата на Кайро, прегръщайки ги и двамата.
Бланш извади една кърпичка и подсмръкна.
— О, Соломон. Кажи ми, че не е вярно. Кажи ми, че не си се оженил за тази жена, която е живяла с мъж, който не й е бил съпруг. Моля те, скъпи Соломон.
— Съвсем вярно е. — Соломон погледна към коня, който минаваше по улицата, и промълви тихо. — О, какво хубаво зверче.
Кайро усети подигравката и се изчерви. Соломон се защитаваше, и то добре.
Бланш тръгна към него. Сложи ръката си върху неговата и го погледна с обожание.
— Тя те е упоила. Всички говорят, че онзи неин роб е ходил в Чайнатаун и е купил нещо, което те е накарало да се ожениш за нея. При тези обстоятелства, скъпи Соломон, никой няма да ти попречи да анулираш брака. — Бланш леко погали рамото му. — Аз ще отгледам детето ти, Соломон. Ще го гледам като мое собствено. Имам опит в това, сам знаеш. Само се отърви от тази… тази жена и всичко ще стане точно така, както е било преди.
Гарнет подуши една от сините копринени рози на шапката на Бланш.
— Татко умира за мама. Хич не е трудно да забележиш какво става в панталоните му, когато е близо до нея.
Соломон се намръщи.
— Гарнет, млъкни! — После видя руменината по лицето на Кайро.
Тя разпъна ветрилото пред лицето си. Соломон никога не пропускаше възможност да я предизвиква и тормози.
Бланш се размърда неспокойно, но Соломон не откъсваше очи от Кайро.
Гарнет се ухили — гореше от желание да съобщи на Соломон какво бе станало преди пристигането му. В гласа й прозвуча гордост, когато доста високо прошепна в ухото му:
— Женски бой. Само с думи. Тихичко. Мама се справи отлично. Наистина се държа добре.
— Да… е… — Бланш се покашля и се наведе, за да целуне Гарнет по бузата. Момичето се намръщи и изтри с ръкав лицето си. Бланш бързо си възвърна самообладанието. — Ела ми на гости, Гарнет… Соломон. Сигурна съм, че скоро ще разбереш грешката си. По всяко време, Соломон. Денем или нощем, ще те чакам — добави тя, когато се отправи към вратата.
Кайро се опита да се пребори с гнева си и не успя. Това беше мъжът, който тази сутрин счупи черното й щраусово перо. Стоеше там с накривена шапка, сякаш нямаше нищо общо със събуждането на… страстите й. Тя хвана износената риза на гърдите му и я дръпна.
— Тя казва, че й дължиш пари. Така ли е? — попита глухо.
Изражението на Соломон веднага стана безстрастно. Той пусна Гарнет на земята. Детето хвана ръката му и тази на Кайро и ги погледна разтревожено.
— Плащала е данъците за ранчото, докато ме нямаше.
— Соломон Улф, трябва да й върнеш тези пари. Няма да търпя да си задължен на Бланш Натсън — не и докато си… временно женен за мен.
— Не мога.
— Защо да не можеш?
— Не мога да позволя жена ми да ми плаща дълговете.
Соломон сложи ръка на главата на Гарнет, която очевидно се бе уплашила от бурята, разразяваща се между двамата възрастни. После изведнъж детето се усмихна широко.
— Тя наистина звучи като съпруга и майка, нали? Те всичките се карат и нареждат точно като нея. Не е ли прекрасна?
— Аз не се карам. — Кайро удари гърдите му с длан. — Ще направиш това, което ти казвам, Соломон Улф. Не искам да дължиш на тази жена каквото и да било. Не и докато…
— Да, мамо — каза той прекалено спокойно. — Но ще го смятам за заем, който съм взел от теб. Радвам се, че жена ми защитава семейната чест.
Кайро го изгледа гневно. Само миг и щеше да избухне.
— Ооо — въздъхна тя тихо. Тогава той се наведе и я целуна.
Кайро се разтопи от удоволствие. В тялото й се надигна онази вече позната топлина. Усети, че притиска устните си към тези на Соломон, посрещайки езика му със своя. Искаше да го поеме целия, да…
Изведнъж тя отстъпи назад и се блъсна в една лавица с метални съдове. Те се разпиляха с дрънчене на пода и продавачът изтича към тях.
— Всичко наред ли е?
Кайро преглътна и погледна към Соломон, който се усмихваше широко.
— Нищо не е наред — сопна се тя, отиде до лавицата с ризи, бързо избра една и я подаде на Соломон. — Запиши това на моята сметка. Не мога да позволя моят…
— Съпруг? — подсказа й Соломон с твърде невинно изражение.
— Какъвто и да е. Изглеждаш… неподдържан. Излагаш ме.
Гарнет поклати глава.
— Излагаш, излагаш, излагаш. Само това чувам по цял ден от мама. Понякога става непоносима, татко. — Изведнъж лицето й се озари от щастие. — Сега вече си имам мама и татко. Също така и котка, и бик, и бизон, и пилета. Имам си истинско семейство.
Изведнъж се намръщи, когато откъм вратата долетя гласът на Бланш: