Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
Близо до къщата си, Соломон потупа понито, огледа го и отиде при кобилата. Тя бутна нежно муцуната си в ръката му, после отиде при останалите коне.
Соломон се облегна на оградата и погледна към Форт Бентън. Замисли се за живота си. Имаше син и съпруга и едно момиченце, което му беше почти като дъщеря — Гарнет.
Кип. Твърде загрубял за осемнайсетте си години, преждевременно остарял от непрекъснатите интриги на Бланш и злобата на Дънкан.
Беше гледал Кип там, на улицата, готов да убива, и бе видял себе си преди много години. Момчето може би беше от бандата, която крадеше добитък.
Но все пак синът му беше показал чувство за чест и Соломон разчиташе на това.
Кайро. Нямаше никаква причина да я желае. Тя беше като всяка друга разглезена жена, която беше виждал. Суетна, загрижена за банковата си сметка и съвсем безполезна.
Освен в леглото.
Когато лежеше до него, задъхвайки се, той имаше чувството, че му взема сърцето и душата. Имаше вид на неопитна, но Бърнард сигурно не е бил първият, който е опитал удоволствието от това прекрасно тяло. Бърнард, или мъжете преди него, трябва да са я научили как да възбужда мъжа, да го кара да се чувства така, сякаш наистина го желае, сякаш е първият мъж, който докосва мекото й тяло с копринена кожа.
Нищо чудно, че Кип си беше загубил ума по нея. Сладки, невинни устни, които сякаш молят да бъдат целунати. Желание, което избухваше като бомба всеки път, когато я докоснеше.
Една жена, която реагира така на мъжкото докосване, знае какво точно прави… и обикновено знае и как да се контролира.
Защо искаше жена, която вместо сърце имаше камък? Гарнет харесваше Кайро — ето защо.
Харесваше му да се кара с нея, да я дразни и да я гледа как почервенява от гняв… и от страст. Единствената жена, която някога бе дразнил, беше сестра му. Въпреки това всеки път, когато погледнеше Кайро, наконтена и самоуверена, му се приискваше да види как руменината обагря бузите й и очите й потъмняват.
Никой мъж на неговата възраст не би трябвало така да желае жена. А той я желаеше.
Забеляза някакво движение на хоризонта и космите на врата му леко настръхнаха. Един стрелец има шесто чувство за опасността, усеща кога го наблюдават. Кобилите се раздвижиха неспокойно в заграденото място.
Който и да беше този, който обикаляше ранчото му, щеше да се срещне с него. Потупа кобилата си и проследи движението в сенките.
— Индианец. Може би е дошъл за теб — промълви той на коня, после се насочи към сянката на къщата, за да изчака.
Един час по-късно Соломон си претопли храната, която Бланш му бе изпратила сутринта. Жестът беше приятелски, но приложената бележка ухаеше на лавандула и съдържаше по-интимни намерения. Соломон бе изхвърлил бележката, но задържа храната.
Младият индианец, чиито китки бяха завързани, се взираше гневно в него.
— Храна на бял човек — изсъска той, когато Соломон сложи една пълна чиния пред него. Младежът се надигна сковано и изпробва връзките на ръцете си, завързани на гърба. — Къде е жената, която е сготвила тази храна? Ти да не си жена?
— Хванах те, нали? — попита любезно Соломон.
— Не са ми притрябвали крантите ти. Просто минавах оттук на път за Канада.
Момчето беше по-младо от Кип.
— А-ха. Ръцете ти бяха върху най-добрата ми кобила и беше готов всеки момент да я яхнеш. Между другото, добре се справи. Тихо. Като лисица. Сигурно си откраднал много коне.
— Много коне. — В гласа на момчето прозвуча гордост.
То вдигна глава и Соломон забеляза гневните му сини очи. Беше виждал подобни очи и преди…
— Кой си ти, бледолики? — попита момчето, докато очите му жадно поглъщаха пържолата от антилопа, която Соломон току-що му бе приготвил.
Наведе се, за да подуши ябълковия пай на Бланш. На Соломон не му се искаше да го дели с някого, но беше сложил всичката храна на масата. Момчето беше много слабо.
Казваше се Джоузеф. Когато се нахрани, той заспа непробудно, докато Соломон разглеждаше лицето му. Този индианец имаше поразяващи сини очи — точно като тези на Бланш.
На следващия ден Соломон завърза момчето за оградата.
— Ти обичаш конете. Можеш да им правиш компания, докато аз си свърша работата.
Джоузеф го изгледа сърдито и докосна орловите нокти, които висяха на врата му.
— Аз съм орел, воин. Ако нямаше пистолет, щях да те победя. Щях да те опозоря.
Изглежда, момчето изпитваше горчивина към всичко и към всички. Тъй като беше мелез, сигурно с него не са се отнасяли добре. Соломон го развърза и се отдръпна.