Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
Усмихна се мързеливо. Бланш винаги получаваше това, което иска, а това, което искаше сега, по закон принадлежеше на Кайро.
— С какво мога да те купя? Кип казва, че някой ден ще заминеш за Ню Йорк. Тръгни сега! Мога да преведа пари в банката на твое име за не повече от час.
Кайро наблюдаваше как Бланш се бори да си върне самообладанието.
— Колко плати на последната жена, която Едуард насили и преби от бой?
— Какво? — Бланш се намръщи. — Той се забавлява с дъщери на Ева… не мога да произнеса точната дума. Те може би харесват мъжете да се държат грубо.
Кайро помисли за младото момиче, изнасилено и опозорено от Едуард, и за парите, които пристигнаха в пансиона на Сара, за да й затворят устата.
— Цяла седмица беше необходима, за да накараме момичето да каже нещо, да спре да се взира в стената, Бланш. Един Бог знае какъв ужас е изживяла.
Бланш се размърда неспокойно и извърна поглед. Кайро беше доволна да види, че все пак Бланш съчувства на момичето. Подозираше, че Бланш не знае какво да прави с нито един от синовете си. Тя отново се обърна към Кайро.
— Едуард от добро сърце се е погрижил да даде на момичето пари, въпреки че няма нищо общо с това, което й се е случило.
— Метнал се е на баща си, нали? — Кайро забеляза, че очите на Бланш се разшириха, а лицето й пребледня. — Дънкан е бащата на Едуард, нали? Същата руса коса?
— Дънкан е мой работник. Едуард е мой син. Син на Бък. — Бланш изглеждаше така, сякаш всеки миг ще припадне.
— Всичките жени, които са изнасилвали, са забелязали особен белег по рождение на дясното бедро и на двамата. Един и същ белег, Бланш. На бедрото на Едуард, както и на бедрото на Дънкан. Направих си труда да разпитам за формата и за размера и на двата белега. Единствената причина, поради която не разгласих връзката между Дънкан и сина ти, Бланш, е, защото държа на Кип. Той притежава любвеобилност и добросърдечие, които очевидно не е наследил от майка си — както и способността да се смее и да се радва на приятелите си.
— Кип има гореща кръв и естествено иска да се забавлява с жени. Ти си просто едно моментно развлечение.
Кайро заговори с глух глас, без да се опитва да прикрива гнева си:
— С последното момиче Едуард е направил добри пари, продавайки я отново и отново. Момичето е загубило бебето си. Самоуби се, защото съпругът й не можеше да понесе това, което й се е случило. Но после, тъй като я обичал, съпругът й потърсил Едуард. Дънкан и хората му го убили.
Бланш пребледня още повече.
— Това е само клюка. Просто ми кажи колко пари искаш, за да се махнеш оттук и да освободиш Соломон от този брак. — Бланш изпъна рамене. — Ако не приемеш предложението ми, ще те унищожа.
Кайро бавно свали ръкавицата си и се загледа в добре поддържаните си нокти, като нарочно изложи ръката си на слънчевата светлина, която влизаше през прозореца, за да освети брачната халка на Соломон.
— Тази халка е била на майка му. А сега е моя.
— Той не живее с теб. Целият град говори как си е тръгнал след сватбената церемония и е оставил булката си. Тази… тази… целувка… тази грешна целувка… — Бланш се задъхваше. — Само показва колко малко го интересуваш. Никой мъж не би се отнесъл така с една дама на публично място. А това означава единствено, че той няма високо мнение за теб.
— Очевидно знаеш всичките подробности. Колко мило от твоя страна да се интересуваш.
— Аз плащах, за да запазя ранчото на Джонсън за Соломон. Повтарям — ако не оттеглиш брачната си клетва към Соломон, ще направя живота ти непоносим.
— Нямам търпение — отвърна с нотка на отегчение Кайро.
— Сама ще си си виновна. — Бланш погледна към Гарнет, която идваше към тях. — Гарнет! Скъпо мое дете. Как си? — възкликна тя с очевидно пресилено въодушевление.
— Татко вече е женен. Ще се наложи да държиш пъпешите си в роклята.
Бланш сложи ръка на сърцето си.
— Татко?
Гарнет се втурна към вратата, защото Соломон тъкмо влизаше.
— Татко!
Тя се хвърли в прегръдките му и той я вдигна на ръце.
Остана там, до вратата, с лице към двете жени, които също го гледаха. Имаше вид на момче, което току-що са хванали да краде бонбони. По изражението му личеше, че би предпочел да се намира пред стадо побеснели бизони, отколкото пред двете жени.
— Татко. Толкова се радвам, че си дошъл в града — промълви тя и се приближи към него.
Соломон преглътна и разтревоженият му поглед доста повдигна пониженото от известно време самочувствие на Кайро. Сега й беше паднал на мушката.