Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
— Злодей? — подсказа й той подигравателно. — Негодник?
Тя обаче не се хвана на въдицата.
— Никой джентълмен не би се държал така. Настоявам да закопчееш ризата си.
— Предпочитам ти да разкопчееш своята — промърмори тихо той. — Ще започнем с това. — Той дръпна фибите, които държаха шапката й, и я захвърли върху един стол.
На Кайро не й харесваше този негов поглед. Червенината отново изби по лицето й.
— Как е Гарнет? — попита той дружелюбно.
— Дръпни се назад, ако обичаш.
— Целуни ме. Само веднъж, за да ми покажеш, че знаеш как се прави. Или пък си дала всичките си целувки на Бърнард?
Напрежението между тях растеше, Соломон я призоваваше на дуел, който тя не разбираше.
— Не знам защо непрекъснато ми говориш за Бърнард. Той беше мил човек. И знам как да целувам джентълмени.
— Значи си дошла тук и ме желаеш — провлече той. — Много е приятно за един мъж да знае, че жена му го желае.
Той започна да разкопчава копчетата на роклята й и тя сграбчи ръката му. После ръката му се озова на гърдите й и тя потръпна. Погледна го в очите, едва дишаше, тялото й трепереше и тя усещаше някаква странна, болезнена гореща вълна, която я заливаше.
Соломон я целуна по бузата, гризна ухото й. Дишаше на пресекулки. Кайро стоеше като вцепенена, изумена от усещанията, които спираха дъха й.
С треперещи ръце той разтвори деколтето й. Развърза връзките на долната й риза, а Кайро го наблюдаваше, очарована от острите черти на лицето му, от топлия му поглед.
Той сложи ръка върху едната й гърда. Потресена, Кайро погледна надолу и видя как тъмните му пръсти стиснаха леко зърното. Тя затвори очи и прехапа устни.
— Това няма да те освободи от облога, мисис Улф.
— Мислиш, че съм дошла да… да си оправим сметките?
— Разбира се, че за това си дошла. Но аз не съм съгласен. Ти се споразумя с мен. Оттегляш ли думата си?
— Разбира се, че не. Аз съм жена на честта — отвърна тя, опитвайки се да не обърша внимание на приятните усещания, които идваха откъм гърдите й.
— Вече си живяла с мъж — каза той внимателно.
— Ти си съвсем различен от Бърнард — отвърна тя равно.
— Можеш да си сигурна. Ще трябва да дойдеш при мен, ако искаш да спазиш брачната си клетва, мисис Улф — прошепна той и ръцете му се плъзнаха към талията й. — Или пък мога да ти върна парите и всичко да приключи.
Тя помисли над това, но то означаваше да пренебрегне гордостта си.
— Ще изглежда, сякаш ме съжаляваш и още по-лошо — че не мога да изпълня своята част от облога.
— Така ще изглежда. Но ти си просто една жена, а не може да се очаква от жените да знаят какво е най-добро за тях. Някой друг трябва да го прави.
Махна един кичур от ухото й и леко го захапа. Част от гнева й се изпари на момента, тялото й се напрегна жадно за още милувки.
— Ще трябва да дойдеш с мен и да покажеш на целия град, че ме искаш.
— Не ми звучи добре. — Тя реши да му каже това, което най-много я тревожеше. — Ако… ако дойда да живея с теб, нали няма да слагаш зверчето си в мен — каза тя глухо.
На лицето му за момент се изписа учудено изражение, но постепенно в очите му проблесна онова познато весело пламъче.
— Зверче?
— Нали знаеш… мъжкото т-тяло… — запелтечи тя и силно се изчерви. Бърнард й беше обяснил, че когато мъжът изпитва желание, у него взема връх животинското.
— Зверче? — повтори той. По гласа му личеше колко му е забавно. — Като мъжки… мъжки…
— Мъжките срамни части — довърши тя вместо него. — Много добре знаеш какво имам предвид.
— О, разбира се, че знам — промълви дрезгаво той. — Наистина знам какво имаш предвид.
Той се усмихна леко, усмивката му постепенно се разшири, докато премина в гръмогласен смях.
Това я изуми и тя се отдръпна. С треперещи пръсти се опита да завърже долната си риза и да закопчее роклята си. Свали ръкавиците си и се втренчи в Соломон, който й се хилеше като хлапак. Искаше й се да може да го набие.
— Ти! Ти разкъса дантелата ми. Знаеш ли колко струва една хубава френска дантела?
Той пристъпи към нея и Кайро бе принудена да подпре гърба си в стената. Соломон погали шията й, гърдите й и сложи разтворената си длан между тях.
— Събери си багажа и идвай тук. Така ще разберем кой е по-добър в тази игра.
— Не — отвърна тя с треперещ глас, докато той галеше гърдите й.
— От теб зависи.
— Знам я тази игра. Ти отправяш предизвикателство към честта ми. Най-доброто, което мога да направя, е да ти предложа да извикаш нотариус и да ме определиш за настойник на Гарнет.
— За майка — поправи я той и я целуна по устните. Тя не отвърна. — Аз я осинових. Това ранчо ще е нейно, ако нещо се случи с мен. Като моя съпруга, ти си нейна майка.