Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Рети впери поглед в тази посока, но въпреки обещанието му, не забеляза нищо особено. Ярко блестящи звезди…

Някои от тях едва доловимо се движеха като ято птици. Те криволичеха ту малко наляво, ту малко надясно, но винаги заедно, сякаш се плъзгаше част от самото небе.

Накрая Рети разбра — всички движещи се звезди се намираха в район с формата на леко изпъкнал квадрат.

— Това не са истински звезди… — със спотаен глас започна тя.

— А отражения — довърши Дуер. — Като огледало. Но как?

Учителят като че ли с искрено удоволствие, че най-после обяснява принципни постановки, отговори:

— Образът, който виждате, е предизвикан от огромен рефлекторно-енергиен колектор. Терминът на галактически седем е „нтов туниктун“. Или на земянитски — „слънчево платно“.

Този метод се прилага главно от разумни същества, които не възприемат времето като толкова важен фактор, за какъвто го смятат дишащите кислород. Но в момента те използват допълнителен гравитационен двигател, за да ускорят напредването си и да избягат от неочаквания хаос в тази звездна система. При това псевдоускорение корабът би трябвало да успее да ни настигне и после отново да заеме позиция за оптимална среща с точката на прехвърляне към определената му цел.

Дуер вдигна ръце.

— Леле! Да не би да искаш да кажеш, че съществата, които пилотират онова нещо, не дишат кислород? Че не са от, хм…

— От Цивилизацията на Петте галактики ли? Не, господине, не са. Това са машини със своя собствена междузвездна култура, съвсем различни от самия мен или от бойните роботи на джофурите. Те са странни създания. Въпреки това ми се струва, че с готовност ще ни вземат със себе си през точката на прехвърляне. А това е много по-добре, отколкото положението преди известно време.

Рети тревожно наблюдаваше „платното“. Скоро различи блестящо гнездо от сложни форми точно по средата на гладката, огледална повърхност. Докато точката на прехвърляне нарастваше от едната страна и машинният кораб от другата, тя не можеше да сподави ужасното предчувствие, че е приклещена от хищник до ръба на стръмна скала.

— Това нещо… — с пресъхнала уста започна момичето. — Това нещо идва да ни спаси. Знаеш ли какво е правело тук преди Измунути да избухне?

— Другите класове живот рядко са разбираеми за нас — поясни учителят. — Но в този случай отговорът е прост. Този вид устройство се нарича „Събирач/спасител“. Такива машини събират суровини за различни инженерни или строителни проекти. Когато започна бурята, трябва да е използвало платното, за да събира метални атоми от богатия звезден вятър. Но ако има възможност, машината събира необходимото вещество от какъвто и да е друг източник на натрупана или кондензирана…

Изкуственият глас млъкна и лицето на учителя замръзна. Паузата продължи няколко дури.

— Какъвто и да е друг източник — тихо повтори Дуер. — Например изоставен кораб, носещ се из космоса?

Рети усети, че се вцепенява.

Учителят не каза „хопа“.

Не точно.