Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Групи от по трима или повече съскащи джофури придружаваха бойните си машини. А на няколко пъти чу и човешки глас, който помагаше в преследването на представител на собствения му вид.

Ранн.

Ларк нямаше много възможности. Заради участието на предателя в гонитбата не смееше отново да си опита късмета с лилавия пръстен, който навярно вече щеше да е съвсем безполезен. Затова просто бягаше назад към мястото, където двамата с Линг бяха извършили краткия си опит за саботаж, хвърляйки смешно малка бомба в джофурския нервен център и триумфално измъквайки се сред облаци дим.

Разбира се, тогава не им се бе сторило много забавно. Но в сравнение със сегашното положение на Ларк, това му изглеждаше безгрижна игра. Лудория. Би дал всичко, за да върне това време. Дори когато пълзеше като полугол дивак из извънземния кораб, той бе щастлив, че е с Линг.

Откакто за последен път си беше почивал, трябва да имаше повече от ден. Храната се превръщаше в избледняващ спомен и вече нямаше време да проучва помещенията по пътя си — оставаше му само напрегнатата предпазливост на преследвано животно, което отчаяно се бореше да отложи неизбежното.

Загадъчните вибрации се усилиха, смесени с други звуци, които кънтяха или тихо пропукваха в далечината. Миризмите из джофурските коридори станаха още по-остри. Някои бяха прекалено странни или сложни, за да си ги преведе, но „страх“ и „отвращение“ бяха почти идентични с трекските версии, които познаваше от родния Джиджо.

Нещо силно бе разтревожило екипажа.

Леко гадене го предупреди за промяната в изкуствената гравитация на кораба. Подът сякаш се наклони, после за миг се отдели от краката му. Постоянният тътен на двигателите стана още по-висок и мощен. Ларк се изкушаваше да се вмъкне в недалечна зала и да се опита да активира някой екран, за да разбере какво става. Но докато преследвачите му бяха толкова близо, всяко помещение можеше да се превърне в капан.

Няколко дури по-късно усети, че по тила го полазват нервни тръпки, които го предупредиха за наближаващите роботи — странна чувствителност към техните издигащи полета, която вече неведнъж го беше спасявала. Миризмата на джофурските воини засили решението му.

„В обратната посока, бързо!“

Макар и изтощен, той ускори ход и се опита да стигне до една от рампите, водещи до другото равнище. Разбира се, с всяка крачка на север свободната му територия се стесняваше и му оставяше все по-малко възможности. Скоро щяха да го приклещят…

Ларк тичешком зави зад поредния ъгъл, после рязко спря и стъписано изпъшка от изненада.

Застанал само на няколко метра пред него, Ранн нададе вик.

— Пипнах го кучия син! — изкрещя към златната гривна на китката си високият даникски воин.

Ларк се завъртя и се втурна към единствения коридор, който изглежда не беше препречен от враговете. Зад себе си чу, че Ранн преминава на галдве — по-полезен при общуване с джофури, отколкото вулгарните англически ругатни.