Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Съществува неосъзнато отношение на майката и на бащата, както и съзнателно изречени думи, които, чути от детето от най-ранното детство до възрастта на говора, раждат своя символичен плод в начина, по който бебето момиче, за което говорим, изгражда собствения си образ, нарцисизиран или не в личността и в пола му. Бебето има интуиция за женствеността и за пола си в съгласие или в несъгласие от една страна с удоволствието или неудоволствието, изпитвано от майката и бащата спрямо него, и от друга, с насладите, които му доставят сексуалните усещания в тялото му. Ако майката е нарцисизирана от това, че е жена, и е щастлива, че има дъщеря, всичко е наред за детето, което на свой ред ще инвестира положително в женствеността и пола си.
Когато момиченцето чрез своето психологическо развитие и растеж достигне възрастта на изразяване на емоциите си с цел общуване с другите, то прави това на базата на усета за собствената си стойност в очите на околните. Тази стойност му се придава в това ранно детство по напълно неосъзнат начин както за родителите, така и за него.
Момичето е женски човешки екземпляр, но неговата женственост му се дава като стойност чрез езика (като тази дума не означава само речта, а и целия сензорен и физически обмен, позволяващ общуването в човешката среда). С тази среда детето поддържа телесни контакти, които придобиват смисъл на афективно и представно съгласие или несъгласие в отношенията с другите според думите и реакциите им. Става дума за явлението, наречено интроекция, при което понятието за собствена женственост се установява в бебето момиче чрез получените от другите положителни символични стойности, свързани със съществуването му в света, с тялото му, присъствието, вида и поведението му.
Различаваме няколко етапа, чиито следи откриваме при психоанализа, които бележат с положителен или отрицателен знак женствеността на момичето, женския му нарцисизъм и разбирането на пола му.
Първи етап. Идването на бял свят: „Момиче е“, „Имате момиче“, и гласът на майката, която отговаря: „Чудесно!“ или „Жалко! Предпочитах да е момче!“ Към приема на майката се прибавя приемът на бащата, после изборът на името — женско или неутрално. Когато момичето не е предвидено и очаквано, родителите не са му измислили име и им трябва време, за да го сторят. Това е важно и оставя следи в детето. Сещам се за един такъв случай: в анамнезата бях записала свидетелството на родителите, че са очаквали момиче и са му се радвали, а според детето излизаше обратното. Няколко седмици по-късно майката — запозната с това, което става при общуването на детето с майка му, — ми каза: „Добре я приехме, но, ни трябваха няколко дни да свикнем, толкова ни се искаше да имаме момче!“ В подобни случаи е много важно да се потвърди на детето точно в този момент, че е право, че родителите му са искали да е момче. И за учудване на родителите всичко, което дотогава е било отрицание на пола у момиченцето, всичко почти неутрално в него изчезва и женствеността му вече може да се разгърне, само защото чрез точни думи е докоснато негово усещане, негова вярна интуиция, дотогава неизразена словесно. По време на приема освен радостта, безразличието или тревогата, които раждането предизвиква у родителите, трябва да се имат предвид и думите, засягащи външния вид на бебето, здравето му, безпокойството относно оцеляването му и главно приятната или неприятна атмосфера, която то попива като гъба.
Втори етап. Ролята на възпитателната инстанция (ако това не е самата майка), която осведомява момиченцето коя е майка му и кой баща му, особено ако то не познава мъж в двойка с майка му, ако живее с нея или я вижда от време на време, когато тя посещава бавачката. И дори — може би главно — ако родителят е заминал или е мъртъв, или ако детето е изоставено и очаква осиновяване. Виждала съм деца с психически смущения от сирашки домове — осиновени между четиримесечна възраст и година и половина, — които изпиваха думите ми по време на психотерапия, когато им разказвах малкото, което знаех за тях, но което беше вярно. За учудване на хората от институцията, така доведените до своята истина деца намираха начин да оздравеят от това, което ги поболяваше.
Тези два етапа означават, че чрез думите на момичето се осигуряват двата корена на символичния живот: понятието за субект (истинското му име, дори ако има галено) и понятието за семейна принадлежност (фамилното име при законните деца); но обикновено понятието за фамилно име не се дава във връзка с името на родителите, т.е. все едно че не е дадено изобщо.