Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— Местонахождението… не разбирам.
— Ами ти познаваш боклукчиите и си виждал къде се намира градът им. Как пък са успели да го разположат точно в центъра на най-дивото място на планетата. Знаеш, че не ги е грижа за никое друго живо същество освен за тях самите — стреляй и убивай — такава е тяхната логика. Тъй че без много-много да разсъждават, са построили града си на възможно най-тъпото място. Сигурен съм, че предшествениците ми са видели колко е глупаво всичко това и са се опитали да им го кажат. Не е ли това достатъчна причина за война, а?
— Може би… ако нещата са се развили по този начин — отвърна Джейсън. — Но ми се струва, че си обърнал проблема отзад напред. Войната се води между пирийските форми на живот и хората, като всяка от страните се бори за унищожаването на противната. В стремежа си да изтребят докрай нашественика формите на живот се видоизменят непрекъснато.
— Твоята теория е още по-безумна и от моята — заяви Рес. — Това въобще не е истина. Признавам, че природата на тази планета не е особено ласкава, ако може да се вярва на онова, което съм прочел в книгите за другите планети — но тя не се променя. Трябват ти здрави крака и зорки очи, за да се предпазиш от всичко, което е по-силно от теб, но все пак има начин да оцелееш. Във всеки случай причината за това едва ли е от значение. Боклукчиите непрекъснато си търсят белята и аз с радост виждам, че си я намират.
Джейсън не се опита да налага мнението си. Дори и да беше възможно, не си струваше да се мъчи да променя основите схващания на Рес. В града, където всички факти бяха налице, не успя да убеди никого в съществуването на смъртоносни мутации, та сега ли. А и Рес можеше да му даде още информация.
— Предполагам, че не е важно кой е започнал битката — съгласи се Джейсън лицемерно, само да угоди на събеседника си. — Но ти трябва да признаеш, че градските хора са в непрекъсната война с цялата местна природа. Твоите хора обаче са успели да се сприятелят поне с два вида, които съм виждал. Имаш ли някаква представа как е станало това?
— След минута ще дойде Накса — посочи Рес към вратата, — щом се погрижи за животните. Него питай. Той е най-добрият контактьор, който имаме.
— Контактьор ли? — учуди се Джейсън. — Имах съвсем противоположно мнение за него. Той не е много контактен и думите му бяха, ами… на места малко трудни за разбиране.
— Не става въпрос за такива контакти — нетърпеливо го прекъсна Рес. — Контактьорите се грижат за животните. Обучават кучетата и доримите, а които са по-добри, като Накса, винаги се опитват да се занимават и с други животни. Те ходят с груби дрехи, но така трябва. Чувал съм ги да казват, че животните не обичали химикали, метал или щавена кожа, затова повечето от тях се обличат с нещавени кожи. Но не се подвеждай от мръсотията, тя няма нищо общо с ума.
— Дорими ли? Това да не са животните ви за превоз… тези, на които дойдохме дотук?
Рес кимна.
— Доримите са повече от товарни животни, всъщност те са от всичко по-малко. По-едрите мъжкари теглят плуговете и останалите машини, а по-младите се използват за месото. Ако искаш да узнаеш повече, питай Накса, ще го намериш в обора.
— С удоволствие — каза Джейсън и стана. — Само че без пистолета си се чувствам съвсем гол…
— Непременно си го вземи, в онзи сандък до вратата е. Само че внимавай по какво стреляш тук.
Накса се намираше в дъното на обора, където изтъпяваше с пила лопатовидните нокти на един дорим. Гледката беше необикновена. Облеченият с кожи човек и огромният звяр — в контраст с пилата от берилий и мед и електро-луминесцентните плочки, които осветяваха заниманието им. При влизането на Джейсън доримът разтвори ноздри и се дръпна назад. Но Накса го потупа по врата и му заговори тихичко, докато животното притихна и се успокои, въпреки че продължаваше да потреперва леко.
Нещо се пробуди в съзнанието на Джейсън и го обзе чувството, че се е задействал един отдавна неупотребяван мускул. Натрапчиво познато усещане.
— Добро утро — поздрави той. Накса промърмори нещо и отново се зае с работата си. Джейсън го съзерцаваше известно време, опитвайки се да анализира новото си чувство. Но посегнеше ли към него, то трепкаше, бягаше и му се изплъзваше. Каквото и да представляваше то, той го бе усетил, когато Накса заговори на дорима.
— Накса, би ли могъл да извикаш едно от кучетата тук, вътре? Иска ми се да го разгледам по-отблизо.
Без да вдига глава от заниманието си, Накса подсвирна лекичко. Джейсън беше сигурен, че навън не можеха да го чуят. Въпреки това само след минута в обора тихо влезе едно пирийско куче. Контактьорът погали звяра по главата, измърмори му нещо, а през това време животното го гледаше внимателно в очите.