Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Докато Джейсън говореше, главата на болния падна безжизнено назад от изтощение. Но в очите му все още гореше огън.
— Бъди спокоен… На никого не искам да сторя зло — каза Рее. — Тъкмо обратното. Както виждаш, страдам от болест, която нашите лекове не могат да пресекат. Още няколко дни и с мен е свършено. Ами… виждал съм как градските хора… си служат с някакъв апарат. Прилепят го върху рана или ухапано от животно. Да ти се намира една от тези машинки?
— Прилича ми на описанието на апарата за първа помощ — Джейсън докосна копчето на колана си и той се озова в ръцете му. — Ето, моят е тук. Той анализира и лекува повечето…
— Би ли го използвал за мен? — прекъсна го Рес с още по-настойчив глас.
— Извинявай. Трябваше да се сетя — и той пристъпи напред и прилепи апарата върху едно от възпалените места по гърдите на Рес. Сигналът за включване светна и острието на анализатора се плъзна надолу. При завръщането му устройството забръмча, щракна три пъти и три отделни инжекции се забиха в кожата на болния. След това светлината угасна.
— Това ли е всичко? — попита Рес, като гледаше как Джейсън прибира апарата си на колана.
Джейсън кимна, вдигна поглед и забеляза, че по лицето на болния се стичат сълзи. В същия момент ги усети и Рес и ядосано ги избърса.
— Когато човек е болен — изръмжа той, — тялото и чувствата му го предават. Мисля, че от дете не съм плакал… но трябва да разбереш, че не плача за себе си. А за хилядите, за неизброимите ми сънародници, умрели поради липса на такава машинка, с която се лекува толкова лесно.
— Не може да нямате лекарства, ваши доктори?
— Билкови лечители и шамани — махна презрително с ръка Рес. — А на малкото трудолюбиви и почтени хора сред тях им пречи обстоятелството, че обикновено и най-силната отвара се оказва не толкова ефикасна, колкото заклинанията на някой шаман.
Разговорът бе изморил Рес. Той изведнъж млъкна и затвори очи. Инжекциите вече действаха и възпалените места по гърдите му започваха да избледняват. Джейсън обходи с поглед стаята, като търсеше ключ към загадката на тези хора.
Подът и стените бяха от голи, небоядисани, прилепени една до друга дървени дъски. Те изглеждаха прости и недодялани, подходящи единствено за диваците, които бе очаквал да срещне. А наистина ли бяха недодялани? По дървото имаше широки, подобни на пламък шарки. Той се наведе над него и видя, че е натрито с восък, за да се получи именно такъв рисунък. Това дело на дивак ли беше… или на творец, който се стреми да използва простите материали по най-добрия начин? Ефектът бе далеч по-приятен от сивите, облицовани със стомана стени на живеещите в града пирийци. Не беше ли истина, че и в двата края на творческата скала преобладава простотата? Необразованият абориген изразява някоя идея съвсем просто и създава красота. А на другия край изтънченият критик отхвърля претрупаността и натруфеността и търси естествената яснота на необремененото изкуство. Кой от двата края се намираше пред погледа му сега?
Тези хора бяха диваци, или поне така му беше казано. Те се обличаха с кожи и говореха на някакъв развален и насечен език, поне Накса говореше така. Рес бе признал, че предпочита шаманите пред лекарите. Но ако всичко това беше вярно, тогава къде се вместваха предавателите? Или пък светещият таван, който изпълваше стаята с мек блясък?
Рес отвори очи и се вторачи в Джейсън, все едно че го виждаше за първи път:
— Ти кой си? И какво правиш тук?
От думите лъхаше ледена заплаха и Джейсън разбираше защо. Пирийците в града мразеха „груберите“ и несъмнено чувствата бяха взаимни. Брадвата на Накса го доказваше. Той бе влязъл тихо, докато двамата с Рес разговаряха, и сега стоеше с ръка върху дръжката на същата тази брадва. Джейсън знаеше, че докато не даде на тези хора задоволителен отговор, животът му все още виси на косъм.
Не можеше да им каже истината. Само да се усъмняха, че ги шпионира с цел да помогне на градските хора, и край. Въпреки това той трябваше да може свободно да разговаря с тях по проблема на оцеляването.
Сети се за проблема и моментално му хрумна и отговорът. Всичко премина през ума му за секунда, просто само докато се обърне отново с лице към инвалида. И веднага отговори. Мъчеше се гласът му да звучи естествено и равнодушно:
— Аз съм Джейсън динАлт, еколог, и както виждате имам всички основания на вселената да посетя тази планета…
— Какво е това еколог? — пресече го Рес. По гласа му не личеше дали пита сериозно, или му поставя капан. От непринудеността на предишния им разговор не бе останала и следа — гласът му бе убийствен като отрова на летящо жило. Джейсън внимателно подбираше думите си.