Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
— По-просто казано, става въпрос за онзи раздел от биологията, който се занимава с взаимоотношенията между организмите и околната среда. Какво влияние оказват климатичните и другите фактори върху формите на живот и как влияят на свой ред формите на живот — помежду си и върху околната среда. — Дотук думите му отговаряха на истината… но той всъщност нямаше особени познания в тази област и бързо продължи нататък. — До мен достигнаха сведения за тази планета и накрая дойдох тук, за да науча нещата от първа ръка. Работих, колкото можах, под прикритието на града, но това се оказа недостатъчно. Там хората ме мислят за луд, но най-после ми позволиха да осъществя едно пътуване извън града.
— Каква ти е уговорката за завръщането? — прекъсна го Рес.
— Никаква. Те изглеждаха съвсем сигурни, че веднага ще бъда ликвидиран, и въобще не се надяват да ме видят отново. Отказаха да ме пуснат да тръгна сам и се наложи да избягам от тях.
Този отговор, изглежда, задоволи Рес и лицето му се сбърчи в невесела усмивка.
— Съвсем в стила на тези боклукчии. Не могат и на метър да се отдалечат от стените си без голяма колкото хамбар, бронирана машина. А за нас какво ти казаха?
Джейсън отново почувства, че от отговора му зависят много неща. Този път внимателно премисли, преди да отвърне:
— Ами, за тези думи може и да получа брадва по врата… но трябва да съм откровен. Трябва да знаете какво им е отношението. Казаха ми, че сте мръсни и невежи диваци… които миришат. Както и че вие… ами, по особен начин сте се отнасяли с животните. В замяна за храната ви давали мъниста и ножове…
При тези думи и двамата пирийци избухнаха в необуздан смях. Не след дълго слабостта накара Рес да престане, но Накса продължи и така се закашля, че трябваше да си полее главата с вода от една кана с формата на кратуна.
— Не мога да не ти повярвам — каза Рес. — Точно такива глупости говорят. Тези хора не знаят нищо за света, в който живеят. Надявам се, че и всичко останало, което каза, е вярно, но дори и да не е, ти си добре дошъл тук. Поне в едно съм сигурен — че си чуждоземец. Нито един от онези боклукчии нямаше да си мръдне пръста, за да ми спаси живота. Ти си първият чуждоземен, който виждат моите хора, и поради това си два пъти добре дошъл. Ще ти помагаме както можем. Моята ръка ще е и твоя.
Последните думи прозвучаха като ритуал и когато Джейсън ги повтори, Накса му кимна в знак на одобрение. В същото време Джейсън почувства, че те са нещо повече от празен ритуал. На Пиръс взаимозависимостта означаваше оцеляване и той знаеше, че тези хора се бореха рамо до рамо и до последна капка кръв със смъртните опасности, които ги заобикаляха. Надяваше се, че ритуалът ще включи и него в защитната сфера.
— Достатъчно за тази вечер — каза Рес. — Петнистата болест ме е изтощила, а лекарството ти ме превърна в пихтия. Тук ще пренощуваш, Джейсън. Има одеяло, но няма легло, поне засега.
Ентусиазмът така бе увлякъл Джейсън, че той съвсем бе забравил как цял ден напряга сили под двойно по-голямото притегляне. Сега вече умората го повали окончателно. По-късно смътно си спомняше единствено как отказа храната и се изтърколи на одеялото на пода. Нищо повече.
17.
Болеше го всеки квадратен сантиметър по тялото, където двойното притегляне го бе притискало към коравите дъски на пода. Очите му лепнеха, а и от време на време неописуем вкус изпълваше устата му. С голямо усилие приседна и едва се сдържа да не изохка, когато ставите му изпукаха.
— Добър ден, Джейсън — извика от леглото Рес. — Ако не вярвах толкова силно в медицината, щях да се изкуся и да кажа, че в машината ти има някакво чудо, което ме излекува за една нощ.
Той несъмнено се оправяше. Възпалените петна бяха изчезнали, а очите му бяха изгубили трескавия си блясък. Седеше, подпрян на възглавница, и гледаше как утринното слънце разтапя по полето градушката, която бе паднала през нощта.
— Отсреща в шкафа има месо и вода или виск за пиене.
Вискът се оказа дестилирана напитка с необикновено въздействие, която мигновено проясни замъгленото съзнание на Джейсън, но пък изпълни ушите му с леко звънтене. А месото беше от съвсем слабо опушена плешка. Откакто бе напуснал Даркан, не бе ял толкова вкусно. Храната и напитката възстановиха вярата му в живота и бъдещето. Той остави чашата си с въздишка на облекчение и се огледа наоколо.
Тъй като тревогата за непосредственото оцеляване и изтощението му изчезнаха, мислите му автоматично се върнаха към проблема. Какво всъщност представляваха тези хора… и как ли бяха оцелели в тази смъртноопасна пустош? В града му бяха казали, че са диваци. Въпреки това на стената имаше грижливо поддържан и поправен предавател. А до вратата — арбалет, който стреляше с машинно изработени метални стрели; по тях все още личаха следи от струговане. Трябваше му единствено малко повече информация. Като начало би могъл да се отърве от известна част от дезинформацията си.