Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Къде е сега доктор Демил? — попита кореспондент на Си Ен Ен.
Предполагаме, че е загинал в пожара. Но това е само предположение. Моля, цитирайте ме точно. Ще бъдем сигурни едва когато прочетем доклада на съдебния лекар и направим идентификация по зъбите.
— Носят се слухове, че е изпуснат някакъв странен микроорганизъм — каза журналист от Ен Би Си.
— Да, знам. В момента не можем нито да потвърдим, нито да отречем това. Ако е бил изпуснат някакъв продукт от незаконните експерименти на доктор Демил, това може да е биологична болест. В момента не знаем нищо. Ще трябва внимателно да огледаме района. До двайсет и четири часа би трябвало да знаем отговора.
— Щом изследванията на Демил са незаконни, тогава какво е естеството на законната научна работа, която се извършва в затвора във Ванишинг Лейк? — попита представителка на Ройтерс.
— Това е секретна информация. Репортерите започнаха да шушукат и Зол добави:
„Секретна“ не е синоним на „незаконна“. В тази база не се извършват тайни експерименти. По-голямата част на антитерористичните изследвания загубва ефективността си, когато се разсекрети. Например, веднага щом разработим антитела за някое биологично оръжие и това се разчуе, противникът променя своето биологично оръжие, за да неутрализира антителата. Във Ванишинг Лейк се занимаваме с експериментална отбранителна дейност, чиято цел е да предпазва населението от пренасящи се по вода биологични оръжия. Езерото е резервоар, който би представлявал естествена мишена за пренасящи се по вода токсини. Ванишинг Лейк е вулканичен кратер, където е възможно да се извършват всякакви дълбоководни експерименти. Езерото ни дава възможност да изпробваме антитоксини в условия на изключително ниски температури и високо налягане. Повече не мога да кажа.
— Има ли опасност за населението тук? — извика друг репортер.
— Абсолютно никаква. Всички биологични видове, с които работим тук, са латентни, както се изисква от стандартите на здравеопазването на правителството. Ние изследваме само латентни микроорганизми, за да видим как ще реагират вирусите в големи, открити водни пространства.
— Кой разследва бедствието?
— Ние. Възможно е в района да има епидемия, причинена от биологичен микроорганизъм, създаден незаконно от доктор Демил. В името на публичната безопасност Центърът за контрол и превенция на заболяванията в Атланта и специалистите по биологични оръжия тук, във Форт Детрик, ще ръководят разследването. Засега мога да кажа само това. По-нататък ще има още пресконференции с началника на военната полиция.
Адмирал Зол се обърна и слезе от подиума, оставяйки репортерите със стотици въпроси без отговор.
Той знаеше, че единственият начин да предотврати катастрофата е като действа стъпка по стъпка — първо да им съобщи доказуеми факти, за да изглежда откровен и честен, и после да ги отегчи до смърт със сложна микробиология.
Зол отиде в гримьорната, където го чакаха полковник Читик и доктор Лак.
— Проклети хищници — каза адмиралът и започна да изтрива тънкия пласт пудра — ненавиждаше я, но съзнаваше, че е абсолютно необходима в тази епоха на телевизията. Нямаше по-неприятна гледка от стреснат военен от Пентагона, изпотен под носа.
— Трябва да отворим Ванишинг Лейк за представителите на медиите — каза полковник Читик. — Районът е под карантина, но не намерихме повече заразени комари. Огънят, изглежда, е свършил работата си. Натискът на медиите се засилва. Лейтенант Нино Десилва е там с останалите командоси от Делта Форс, които дойдоха тази сутрин. Той каза, че периметърът изглежда чист. Колкото по-дълго държим настрана журналистите, толкова по-лошо изглежда.
— Добре, ще ги пуснем. Но нашите хора трябва да бъдат с тях. Не искам шайка шибани новинари да си пъхат носа навсякъде и да откриват неща, които не можем да обясним.
— Ще огранича движението им, позовавайки се на указанията за медицинската карантина. Те се плашат, като чуят за биологични оръжия. Няма да искат да отидат там и да се заразят от Черната смърт.
— Трябва да изиграем картите си правилно — предупреди ги адмирал Зол. — Ще ги уплашим достатъчно, за да ги забавим, но не толкова много, че да надушат сензация и да започнат да рискуват живота си, за да се доберат до нея.
В гримьорната влезе капитан Уилкокс и даде на адмирал Зол копие от статия във вестник.
— Какво е това? — изръмжа Зол.
— Изпрати ни я Нино Десилва. От местен вестник… „Кларк Каунти Крайър“. Кларк Каунти се намира на сто и петдесет километра от Ванишинг Лейк, досами границата с Аризона.
Заглавието гласеше: „СКИТНИК НАМЕРЕН УБИТ“.
Отдолу имаше кратко описание на смъртта на Майк Холивуд. Адмирал Зол прегледа статията, сетне прочете на глас част от нея.