Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Няма да го направите.
— Защо? Ей така.
— Не знам. Това не е моя работа.
Лъки не възнамеряваше да чака шерифа. Знаеше, че няма да издържи в студената килия, целият покрит с буболечки. Лъки се прокашля и се наведе напред.
— Прякорът му беше Холивуд, но истинското му име е Майкъл Бразил.
— Така ли? — без да проявява интерес, каза Роско.
— Баща му е известен кинорежисьор.
Роско се усмихна и недоверчиво поклати глава.
— Да бе. Сигурно.
— Отиди и погледни в устата му.
— И какво ще разбера, по дяволите? Да не би името на баща му да е гравирано там?
— Погледни в устата му и ще видиш. — Уискито бе затоплило тялото на Лъки и му бе вдъхнало смелост. — Хайде, отиди.
След дълъг миг на колебание Роско стана и влезе в другата стая, като мърмореше под носа си. Махна брезента, с който бе покрил тялото, взе клещи и внимателно отвори устата на Майк. Беше по-трудно, отколкото предполагаше, защото челюстите вече се бяха вкочанили. Роско погледна в устата му, но не видя нищо, затова взе фенерче.
— Какво трябва да търся? — попита той.
— Мост.
Роско наистина видя сложна златна зъбна протеза.
— Сигурно струва доста — извика той, изключи фенерчето и се върна при Лъки. — Е, и какво от това?
— Майк ми разказа, че миналото лято катастрофирал на Мълхоланд Драйв. Разбил поршето на баща си и си счупил няколко зъба. Колко двайсетгодишни скитници познаваш, на които е правена зъбна протеза за десет бона? — Лъки отвори уста и показа счупения си зъб, за да е по-убедителен. — Няма да искаш да си човекът, погребал хлапето на Бъди Бразил в общ гроб за бедняци.
— И какво според теб трябва да направя?
— Снимка. И я изпрати на баща му в Холивуд. Може да ти даде някаква награда.
Роско Мос най-после кимна.
— А какво ще има за теб?
— Майк беше мой приятел. Искам да го погребат както е редно. — Лъки се поколеба, сетне добави: — Не мога да отида в затвора, човече. Няма да издържа. Аз ти помогнах и ти трябва да ми помогнеш. Един морски пехотинец на друг. Винаги верен.
Роско изглеждаше обезпокоен.
— Ще имам големи неприятности. Началникът на гарата ще дойде от Сиера Бланка. Познавам го добре. Много е проклет. Пък и онези двама спирачи ще се развикат, че вие, скитниците, непрекъснато режете спирачките на влаковете. Шефът ще започне да мърмори за натоварената стока, която струва пари. С лихвата изплащали заплатата му за десет години. Ще трябва да слушам глупостите му часове наред. — Роско замълча, сетне попита: — Научил си онази хватка в морската пехота, така ли?
Лъки се усмихна.
— Трябва да използваш силата на противника срещу него. Има пет-шест точки на удушаване. Убиваш врага безшумно за няколко секунди.
— Рейнджър ли си бил?
Лъки кимна. Роско го погледна изпитателно и каза:
— Въпросът е там, че не обичам да арестувам хора. Някак не ми е присъщо.
После стана и излезе.
Лъки се вторачи в окървавените си китки, сетне погледна през прозореца. Прашният пейзаж беше безплоден и мрачен, също като последните четири години от живота му. Той се запита какво всъщност се бе случило с Майк Холивуд. Спомни си как Майк се бе задушил в собствената си слюнка. Очите на приятеля му блестяха от безумие, после станаха безизразни и изцъклени, лишени от жизненост. Изведнъж Лъки изпита желание да избяга. Никога не бе чувствал толкова силен подтик да бъде някъде другаде. Той искаше нов живот… без алкохол, без делириум тременс, безнадеждност и скитничество.
От три години и половина Лъки пътуваше по товарните влакове и живееше в биваците за скитници. Кръстосваше цялата страна. Движеше се на изток, запад, север и юг, зареждан с енергия от неспокойствие и евтин алкохол. Спеше върху кашони, застлани със стари вестници, и после отново потегляше в неизвестна посока.
Изведнъж изпита желание да спи в легло в топла стая, където няма да го събуждат и да го пребиват от бой заради маратонките му.
Смъртта на Майк тежеше на съвестта му и Лъки знаеше, че пътуването е свършило. Трябваше да се откаже от алкохола. Да се прибере вкъщи. Да разговаря със стария си приятел Кланси Блек… Кланси щеше да му помогне да се пребори с проблема си.
Роско се върна след десет минути, отключи белезниците на Лъки и отвори задната врата.
— Излез оттук. Все ще измисля какво да кажа на началника на гарата.
Лъки тръгна към вратата, без да поглежда пълната до половината бутилка уиски.
— Как се казваш?
— Лъки7.
Роско си помисли, че този скитник наистина е късметлия.
7
Късметлия, щастливец (англ.). — Б. пр.