Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Когато Лъки дойде в съзнание, буболечките лазеха по цялото му тяло. Влизаха в очите му и гризяха клепачите му. Той се надигна и се опита да ги махне от лицето си, но неизвестно защо, не можа да помръдне ръце.
— Мамка му! Мамка му! — изкрещя той.
— Млъкни! — каза Роско, който имаше непоносимо главоболие от уискито.
— Те пълзят по мен… О, не! Не! Махни ги!
Лъки беше в задната стая на магазина. Ръцете му бяха оковани с белезници за тежка дървена пейка.
— Няма нищо по теб. Какви ги бръщолевиш, по дяволите?
Лъки бе изпаднал в делириум тременс и вече не можеше да различава деменцията от реалността. Имаше чувството, че буболечките гризат лицето му. Но най-лошото беше, че не можеше да помръдне ръце, за да ги прогони.
— Мамка му! — изкрещя Лъки. — Те ядат очите ми! Помогни ми, за Бога!
Той започна да се мята на пейката и отчаяно да дърпа белезниците. После отвори очи и видя стъписаното лице на Роско. Но освен това видя и гигантски паяк тарантула на лявата си китка. Паякът бавно запълзя нагоре и се пъхна под мишницата му. Съзнанието на Лъки се замъгли.
— Те пъплят по цялото ми тяло! Махни ги, моля те! Роско беше изумен от крясъците и движенията на скитника. Лъки дърпаше белезниците толкова силно, че от раните, където се бяха впили металните окови, потече кръв.
— По дяволите! — каза Роско. — Престани!
Не знаеше какво да направи. После грабна телефонната слушалка и каза:
— Дай ми доктор Флечър. Спешно е. След миг се обади лекарят.
— Какво има, Роско?
Мос обясни какъв е проблемът. Лъки дърпаше белезниците толкова силно, че остави дълбоки бразди в страничната облегалка на пейката.
— О, Боже… Моля те!
— Вземи алкохол и му го излей в устата — каза доктор Флечър. — Това е единственото, което можеш да направиш. Или го остави, докато не припадне.
Роско затвори, извади бутилката и наля уиски в устата на Лъки, който го изгълта като човек, дълго пътувал в пустинята без вода. После, когато алкохолът се абсорбира в кръвта му и укроти бунтуващата се нервна система, започна да се успокоява.
— По дяволите — рече Роско. — Хич не си добре, приятел. Трябва да се стегнеш.
Китките на Лъки бяха разкървавени, но той се ухили, когато уискито сгря стомаха му, прогонвайки болката и халюцинациите.
— Господи, така е много по-добре — каза той, сетне блажено затвори очи.
Час по-късно, когато се събуди, още беше окован с белезници за пейката. Мускулестият бивш морски пехотинец седеше на дървения стол срещу него и го гледаше изпитателно.
— Откъде си научил онази хватка? — попита Роско.
— От морската пехота — отговори Лъки.
— И аз бях там. Четири години.
— Главата ми ще се пръсне от болка — изстена Лъки.
— Онзи тип добре те подреди. Удари те с гаечен ключ. Почистих раната и я превързах, но трябва да те зашият.
Лъки се опита да се надигне, но му се зави свят и той отново се отпусна на пейката.
— Разкажи ми какво се случи с приятеля ти. Как така ще умре такъв млад човек?
Лъки нямаше намерение да споделя подробности за случилото се. Ако разкажеше на пазача за нападението на Майк и за схватката на платформата на товарния вагон, вероятно щяха да го арестуват за убийство. Затова измисли съкратен и изменен вариант на историята.
— Качихме се на товарния влак, докато минаваше покрай Ванишинг Лейк. Мисля, че той си удари лошо гръкляна. Уплаших се и затова прерязах спирачките и скочихме.
— Ванишинг Лейк — разтревожено попита Роско. — Казват, че там изпуснали някаква бактерия убиец. Хората полудявали и се нападали един друг. Някой запалил голям горски пожар. Съобщиха го по радиото.
— Какво? — попита Лъки. — Каква бактерия убиец?
— Не знам. Поставили са района под карантина. Може би приятелят ти се е заразил!
— Едва ли. Според мен прекърши ларинкса си, докато се качвахме във влака. Удари гърлото си в дръжката на вратата — излъга Лъки.
Но се замисли върху думите на пазача на товарната гара и си припомни странните инциденти, на които бе станал свидетел във Ванишинг Лейк, безпричинното нападение на Майк, ругатните му и отчаяната им борба на тясната платформа.
После погледна окованите си в белезници ръце.
— Арестуван си — обясни Роско. — Ще те държа тук, докато дойде шерифът. Той ще се забави, защото в момента работи с военните. Търсят някакъв учен, който е запалил пожара. Блокирали са пътя.
— Къде сложи тялото на Майк?
— В другата стая. Брат ми ще побеснее. Какво ще го правиш?
Нищо. Аз само пазя спрелите тук товарни влакове. Не се занимавам с такива неща. Шерифът ще измисли нещо, когато дойде. Вероятно ще го изпрати на съдебния лекар в Гъвърнмънт Кемп. После вероятно ще го погребат в гробището за бедняци и скитници като всички останали мъртъвци без установена самоличност, които намираме наоколо.