Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Главата ми ще се пръсне — изхленчи Айвърсън.
— Не заспивай, Гари. Заспиш ли, ще те изгоня и ще пишеш рецепти под някой мост — каза Бъди и затвори.
Преди да стигне до Олимпик, Алиша Профит му се обади отново и му каза адреса на моргата.
— Но казаха, че не може да влезеш там. Не било отворено за обикновени граждани.
— Аз не съм обикновен гражданин! — ядосано се сопна той и затвори.
Моргата се намираше на Линкълн Булевард, на половината път между Уилшър и Олимпик. Бъди паркира на място, обозначено „Само за лекари“, и тръгна към правоъгълната пететажна бетонна сграда, която сякаш бе проектирана от конструкторите на „Лего“.
Още не се беше съсредоточил върху загубата на единствения си син. Надяваше се, че ще прояви някаква емоционална реакция и може би дори ще се разплаче, и несигурното му самочувствие няма да претърпи още един удар. Но не изпитваше нищо. От друга страна познаваше сина си съвсем бегло. Майк беше дете на любовта му с красивата, но празноглава манекенка Тоува Конти. Тя не искаше бебето, защото й беше трудно да се чука с настоящия си любовник, италиански принц, с хлапе, смучещо другата й цица. В продължение на шест години Бъди се изплъзваше от законното бащинство. После Тоува нае Глория Олред и тази зла кучка го преследва с документите, докато накрая не го принуди да даде кръв. Неговата ДНК подпечата бащинските му задължения и Майк стана негово законно отроче, което означаваше, че Бъди трябваше да плаща образованието му и летните лагери, докато Тоува пътува из Европа и се скъсва от чукане с нейния макаронаджийски принц. Накрая бившата му съпруга загина в инцидент с моторница край брега на Кан. Произшествието не намери място дори в „Ю Ес Ей Тудей“.
След като Майк прекара две ужасни години в приют за сираци, Бъди най-сетне му позволи да се премести в къщичката до басейна. Майк живя там половин година. Виждаха се рядко, защото по онова време Бъди режисираше „Сребро и олово“, който надвиши определения му бюджет с десет милиона долара само след три снимачни седмици, и спеше в киностудията. През онова лято Майк разби поршето на Мълхоланд, счупи и всичките си предни зъби и три пъти бе арестуван за притежание на наркотици. Скоро в хълмовете зад къщата в Малибу изникна палатков лагер, откъдето ченгетата денонощно наблюдаваха с телеобективи наркоманските купони на Майк. Наблюдението неизбежно се прехвърли и върху Бъди. Той обясни на сина си, че трябва да е по-дискретен, но Майкъл му каза да си го начука отзад.
Бразил влезе в сградата и намери моргата на третия етаж. Бе одобрил пет-шест декора на морги във филмите си и мислеше, че тези помещения трябва да се намират в подземия, където няма слънчева светлина. За негова изненада, тази морга беше слънчева и ярко осветена.
Бъди спря една лекарка и й каза, че иска да говори с някого за починалия Майкъл Бразил.
— Дошли сте да идентифицирате трупа ли?- попита тя.
— Да, да, точно така.
Въздействието на кокаина отслабваше и Бъди изпадаше в окаяно състояние на параноя. Настроението му непрекъснато се променяше. Той знаеше, че отново трябва да постъпи в клиниката за лечение на наркомани, преди психиката му да се е разклатила напълно.
Бъди Бразил зачака в ярко осветената морга, докато жената отиде да търси лекар. След минута от вратата в дъното на коридора излезе петдесетинагодишен нисък набит мъж с побелели коси и бяла престилка.
— Аз съм доктор Ракович — представи се той.
— Бих искал да идентифицирам тялото на Майкъл Хуан Бразил — каза Бъди.
Той ненавиждаше името Хуан, което предизвикваше асоциации за необразован латиноамериканец. Но Тоува бе настояла да го вмъкнат в чест на либералните й наклонности и на майка й, която беше от испански произход.
— Опасявам се, че няма да е възможно — каза лекарят. — Обадиха ни се от университета на Южна Калифорния и ни предупредиха, че има извънредни обстоятелства. Довечера ще дойде главният съдебен лекар на окръга, който ще извърши аутопсията. Тялото е заразно.
— Какви ги дрънкаш, задник такъв? Какви извънредни обстоятелства?
— Няма да постигнете нищо, ако ми говорите по този начин.
— Знаеш ли кой съм аз? — попита Бъди и гневно се вторачи в този касапин, който явно беше толкова некадърен, че му позволяваха да практикува само върху мъртъвци.
— Боя се, че това няма значение.
— Аз съм Бъди Бразил! — каза режисьорът, наблягайки на всяка дума. — Правя филми. Искам да видя тялото на сина си. И това ще стане, така че да не спорим.