Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Не беше сигурен какво изпитва от смъртта на Майкъл. Напоследък всичките му самоанализи бяха загадка. Чувствата му бяха истинска мистерия. Разбира се, Бъди се беше надрусал яко и бе блокирал някои неврони, както и вътрешния си глас.
Стигна до Феърфакс и зави наляво, за да излезе на магистралата за Санта Моника. Човекът от моргата бе споменал, че семейният лекар може да присъства на аутопсията, затова Бъди отново грабна телефона и се обади в дома си в Малибу. Отговориха му едва на двайсетото позвъняване. Гласът на доктор Гари Айвърсън звучеше така, сякаш току-що го бяха измъкнали от ада.
— Мамка му — изграчи Гари и май изпусна телефона. — Какво има? Кой се обажда?
— Господи, Гари, сега е три и половина следобед. Какво взе снощи?
— Бъди… Боже! Чакай малко. Оставям телефона отворен. Ей сега ще се върна.
— Не! Не оставяй телефона, Гари. Нужна ми е помощ. Веднага! Ставай! Не заспивай, човече!
Последва дълго мълчание, сетне отново се чу гласът на Гари Айвърсън.
— Господи, главата ми се пръска. Какъв коктейл…
— Какво взехте с Джинджър, Гари? Трябва да се оправиш. Нуждая се от теб. Трябва ми лекар.
Доктор Айвърсън му предписваше опиати, откакто Бъди блъсна ферарито. Бразил бе използвал всичките си връзки в общината, за да не позволи на прокурора да повдигне обвинение срещу него. В резултат на това се бе отказал от уличните наркопласьори и се сприятели с доктор Айвърсън.
Запознаха се на един купон в дома на Чарли Шийн — Гари седеше на бара и раздаваше рецепти за всичко от атаракс до ксанакс. Бъди реши, че това е твърде хубаво, за да е истина. Същата нощ закара доктор Айвърсън в дома си, а когато разбра, че бившата съпруга на Гари е взела къщата им, го настани в къщичката до басейна си. И Айвърсън започна да му пише рецепта след рецепта. В замяна Бъди му осигуряваше елитни проститутки от публичния дом на Хайди Флайш, като го лъжеше, че са актриси. Когато Гари стана толкова ненадежден, че загуби повечето си клиенти и изпадна в опасност да загуби и разрешителното си за медицинска практика, Бъди му плати да се лекува в клиника „Уиндсонг Ранч“ в Монтана. Самият той вече три пъти бе ходил на лечение там.
Доктор Айвърсън се върна след двайсет и осем дни, освежен и готов за подвизи, и двамата започнаха от там, където бяха спрели. Решението беше идеално за Бъди — вече получаваше рецептите си за морфин, секонал или гама-хидроксил барбитурати само като извървяваше пътеката в градината си. Бъди се отказа от уличните наркотици с техния потенциал за сериозен медицински и съдебен риск и премина на сигурните рецепти на доктор Айвърсън.
Проблемите се появиха от съвсем неочаквано място. Бъди се бе съгласил да финансира трансплантация на коса на оплешивелия Гари. След като се върна от „Уиндсонг“, Айвърсън се бе отказал от вредния навик и само от време на време дръпваше от нечия цигара с ганджа или смъркаше половин доза кокаин. Но болката от трансплантацията бързо го принуди да започне да си предписва главозамайващи болкоуспокояващи средства. После взе да си инжектира торадол, който обаче предизвика депресии, затова започна да взима и прозак за повишаване на настроението, но това му причиняваше безпокойство и Гари включи и вистарил и така нататък. Сега Айвърсън едва вдигаше дрогирания си задник от леглото, за да отиде да се изпикае. Нещо по-лошо, очите му не можеха да се фокусират достатъчно, за да напише рецепта на Бъди, който с умиление си спомняше за добрите стари дни, когато се срещаше с дилъра си и после се надрусваше в тоалетната на най-близката бензиностанция.
— Майк е мъртъв — каза Бъди. Разчиташе на ефект от шока, но не се получи.
— Кой, по дяволите, е тоя Майк?
— Ти спиш в спалнята му, задник такъв! Майкъл, синът ми… е мъртъв! Закарали са тялото му в моргата в Санта Моника. Отивам там.
— Аха — рече Гари и от тона му Бъди разбра, че това ще е цялата му реакция.
— Трябва да се срещнем там. Ставай от леглото и тръгвай. Ако си твърде замаян, накарай Консуела да те закара.
— Защо да бързаме?
— Той е в моргата в Санта Моника. Трябва да отидем там! Още не знаем къде се намира, затова вземи адреса от телефонния указател.
— Починал ли е, или са открили начин да го съживят, ако незабавно отидем там?
„По дяволите, той има право“ — помисли Бъди и дръпна крака си от педала за газта.
— Виж какво, Гари, искам да знам защо синът ми е мъртъв и не желая онези касапи да го режат и шият. Искам го… цял за погребението… Смятам да го погреба както е редно. В синагогата. Да поканя всички. Трябва да дойдеш в моргата и да ги убедиш да не правят аутопсия. Оскверняването на трупа е против религията ми — каза Бъди. Беше забравил, че от десет години не е стъпвал в синагогата. — Трябва да го направиш. Ти знаеш как да говориш с лекарите.