Заплаха

— Моля те! — повтори Чет.

— Добре, но само този път! — предаде се с въздишка Джак. — Макар че не разбирам за какво толкова съм ти притрябвал… Справяш се отлично и без мен.

— Благодаря ти, приятелче — ухили се широко Чет. — Задължен съм ти.

Джак най-сетне откри идентификационния формуляр, на който бяха записани телефоните на Морис Хард, съпруг на починалата Сюзън. След кратко колебание реши да набере домашния…

— На кого звъниш? — полюбопитства Чет.

— Ти си едно нахално и прекалено любопитно копеле, знаеш ли? — изгледа го с усмивка Джак.

— Чувствам се задължен да те контролирам, защото има опасност да те изхвърлят всеки момент — не му остана длъжен Чет.

— Искам да говоря със съпруга на жената, която аутопсирах тази сутрин — поясни Джак. — Много неща не са ми ясни… Клинично случаят изглежда типична чума, но имам чувството, че не е точно така…

Насреща се обади женски глас. Джак помоли да го свържат с господин Хард, но икономката каза, че господин Хард е на работа. Джак набра служебния номер. Обясни на секретарката кой се обажда и го помолиха да почака.

— Невероятно! — промърмори той, прикривайки мембраната с длан. — Жена му току-що е починала, а той вече е на работа! Това може да се случи само в Америка!

Гласът на Морис Хард беше напрегнат. Ясно личеше, че човекът изживява силен стрес. За миг Джак се изкуши да каже, че отлично знае какво му е, но после тръсна глава и хладно обясни защо го търси.

— Не смятате ли, че е по-добре да говоря в присъствието на адвоката си? — попита Морис Хард.

— Защо? — учуди се Джак.

— Защото семейството на жена ми отправя разни странни обвинения. Мислят, че имам нещо общо със смъртта й… Не крия, че Сюзън и аз сме имали търкания помежду си, като всички нормални семейства… Но нищо повече.

— Те не знаят ли, че жена ви е починала от инфекциозна болест?

— Опитах се да им го кажа, но…

— Малко съм затруднен — призна Джак. — Нямам право да ви давам съвети от юридическо естество…

— Да вървят по дяволите! — внезапно рече Морис Хард. — Задайте си въпросите, които едва ли ще навредят на когото и да било… Но първо отговорете на един от моя страна: наистина ли е чума?

— Още не сме сигурни — отвърна Джак. — Обещавам да ви информирам веднага след като стигнем до твърда диагноза.

— Ще ви бъда задължен — отвърна Морис Хард. — А сега кажете какво ви интересува…

— Доколкото съм осведомен, имате куче — започна Джак. — Какво е здравословното му състояние?

— Отлично, особено ако вземем под внимание факта, че е на цели седемнадесет години…

— Ще ви помоля да го заведете на ветеринар и да обясните, че жена ви е починала от тежко инфекциозно заболяване. Искам да съм сигурен, че кучето не е носител на никаква зараза…

— Има ли такава опасност? — разтревожи се не на шега Морис.

— Да. Макар и малка, опасността съществува…