Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Колко дни ще отнеме всичко това? — попита Доналд.
— Два, най-много три — отвърна доктор Дойл.
— Защото трябва да се връщам в Тексас…
— Така ли? — изгледа го внимателно доктор Дойл. — А кога за последен път бяхте там?
— Миналата седмица.
— Хм… Случайно да сте бил изложен на някакви ненормални явления?
— Не, ако не броим тексаско-мексиканската кухня — отвърна със слаба усмивка Доналд.
— Да сте се сдобил с някое ново домашно животинче? — попита доктор Дойл. Лечението на болните от астма беше тясно свързано с познаването на всички фактори, които могат да предизвикат пристъпите. Повечето от тях бяха на алергична основа.
— Приятелката ми си взе ново коте — отвърна Доналд. — При последното ми посещение в дома й изпитах лек сърбеж, който бързо изчезна…
— Кога беше това?
— Снощи — призна с въздишка Доналд. — Прибрах се у дома малко след единадесет и се чувствах отлично. Нямах никакви проблеми със заспиването…
— Ще трябва да хвърлим едно око на това коте — промърмори доктор Дойл. — Но продължавам да твърдя, че трябва да останете в болницата. Какво ще кажете?
— Вие сте лекарят — неохотно отвърна Доналд.
— Много добре. Благодаря ви…
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Четвъртък, 21 март 1996 год. 9:45 часа
— Господи! — гневно промърмори Джак. Беше готов да започне аутопсията на Сюзън Хард, но се дразнеше от присъствието на Клинт Ейбълард, който буквално му се беше залепил за задника и нервно пристъпваше от крак на крак.
— Клинт, защо не застанете от другата страна на масата? — не издържа той. — Така ще виждате много по-добре и няма да ми пречите.
Ейбълард мълчаливо се подчини, изправи се на посоченото място и сключи ръце зад гърба си.
— Много добре — промърмори все така недоволно Джак. Никак не му се искаше да работи в присъствието на тоя намусен тип, но нямаше друг избор. — Моля ви да не мърдате…
— Тъжно е да се гледа млада жена в подобно положение — внезапно рече Клинт.
Джак изненадано вдигна глава. Не беше очаквал подобна забележка от човек като Ейбълард. Беше прекалено човешка за сух бюрократ като него…
— На колко години е? — попита Клинт.
— Двадесет и осем — обади се откъм дългата страна на масата Вини.
— От гърба й личи, че не е имала лек живот…
— Претърпяла е няколко операции на гръбначния стълб — поясни Джак.
— Трагедията е двойна, защото след себе си е оставила сираче — кимна Клинт.
— То е второто й дете — отново се обади Вини.
— Предполагам, че не бива да забравяме и съпруга й — въздъхна Клинт. — Сигурно е преживял огромен шок от загубата на жена си…
Джак усети как по гърба му протича тръпка, силна като електрически ток. С мъка потисна внезапното желание да се протегне през масата и да сграбчи кльощавия Ейбълард за гушата. Рязко се обърна и тръгна към помещението с умивалниците. Вини изненадано подвикна подире му, но той продължи без да се обръща. Надвеси се над един от умивалниците и направи опит да се успокои. Даваше си сметка, че гневът по отношение на Ейбълард е неадекватна, дори детинска реакция, но от това съвсем не му стана по-леко. Просто не издържаше, когато невежи типове като Ейбълард започнат да сипят клишета!
— Какъв ти е проблемът, докторе? — надникна в умивалнята Вини.
— Ей сега се връщам — успокоително отвърна Джак.
Вини изчезна, вратата след него остана открехната.
Джак наплиска лицето си и смени хирургическите ръкавици. После бавно се върна при масата за аутопсии.
— Време е за началото на този спектакъл — обяви той.
— Направих външен оглед на тялото — обади се Клинт Ейбълард. — Не успях да забележа нищо, което да наподобява ухапвания от насекоми…
Джак предпочете да замълчи. Нямаше смисъл да изнася лекции на този човек. Проговори едва когато приключи с външния оглед.
— Няма следи от гангрена или пурпура, не забелязах и следи от ухапвания — вдигна глава той. — В замяна на това съм почти сигурен, че отново ще се натъкнем на подути и възпалени лимфни възли в областта на шията и тила…
— Един от симптомите на чумата, нали? — кимна Клинт.