Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Знам как звучи всичко това — усмихна се притеснено Джак. — Но съм длъжен да направя подобно предположение, тъй като чумният тест е бил отрицателен, а патологията ме тласка именно натам…
— Готова съм да заложа четвърт долар срещу предположението ти! — отсече Лори.
— Много ще се охарчиш! — засмя се Джак. — Добре, приемам…
Младата жена се върна при масата си, а Джак и Вини отново насочиха вниманието си към Сюзън Хард. Санитарят вършеше работата си умело и без много шум, а Джак взе тъканните проби от лимфните възли, които възнамеряваше да изпрати в лабораторията. Натика ги в специално обозначените пластмасови торбички, след което се залови да помага на Вини при затварянето на тялото.
Излезе от залата за аутопсии, внимателно се освободи от предпазните доспехи и включи в контакта акумулаторната батерия, която захранваше вентилаторите на скафандъра. После взе асансьора за третия етаж и се насочи към кабинета на Агнес Фин. Завари я наведена над микроскопа.
— Току-що приключих поредния случай с подозрение за чума — информира я той. — Пробите ще пристигнат всеки момент, но имам един проблем… Лабораторията в „Манхатън Дженерал“ твърди, че флуоресцентните проби са дали отрицателен резултат. Аз ще ги повторя, разбира се, но преди това бих искал да изключиш всякакви съмнения за туларемия… Колкото по-бързо, толкова по-добре!
— Не е толкова лесно — поклати глава Фин. — Вероятно знаеш, че вирусът Francisella tularensis е изключително опасен и при проникване във въздуха със сигурност ще зарази всичките ми лаборанти. Съществува флуоресцентен тест и за туларемия, но ние не разполагаме с него…
— Тогава как си правите заключенията? — вдигна вежди Джак.
— Изпращаме пробите на специална микробиологична лаборатория извън този институт — поясни Агнес. — Там са свикнали да работят с високозаразни продукти и разполагат със съответното оборудване…
— Можеш ли да изпратиш моите проби веднага?
— Да — кимна жената. — В момента, в който ги получим тук, ще ги изпратя по специален куриер. После ще позвъня на колегите и ще ги помоля за максимална бързина. Надявам се, че до двадесет и четири часа ще имаме резултатите.
— Отлично — кимна Джак. — Очаквам ги с нетърпение, защото съм заложил на тях цели десет долара и двадесет и пет цента!
Агнес му хвърли един поглед, изпълнен с недоумение. Джак понечи да й обясни за какво става въпрос, но после се отказа. Вероятно щеше да й прозвучи съвсем като смахнат. Обърна се и затича нагоре по стълбите към собствения си кабинет.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Четвъртък, 21 март 1996 год. 10:45 ч. Ню Йорк
— Започва да ми харесва — кимна Терез и се отдръпна от чертожната дъска на Колийн. Беше разгледала няколко от идеите на екипа, запознат едва тази сутрин с това, което й беше хрумнало снощи.
— Най-хубавото на тази концепция е хармонията й с Хипократовата клетва — каза Колийн. — Особено когато се подчертава, че не върши зло никому…
— Не знам защо не сме се сетили по-рано — въздъхна Терез. — Толкова е естествена! Срамота, че започнахме да мислим в тази посока едва когато чухме за гадната чумна епидемия! Между другото, как се развива тя? Сутринта гледа ли новините?
— Три смъртни случая — отвърна Колийн. — Плюс няколко новозаразени. Признавам, че съм уплашена до смърт!
— Сутринта се събудих с главоболие от виното, което пихме снощи — каза Терез. — И първата ми мисъл беше, че съм лепнала чумата…
— И аз си помислих абсолютно същото — леко се усмихна Колийн — Но ме беше срам да ти го кажа…
— Искрено се надявам тези момчета снощи да се окажат прави… Бяха прекалено сигурни, че проблемът няма да се задълбочи.
— А обезпокоена ли си, че бяхме в контакт с тях? — стрелна я с поглед Колийн.
— Признавам, че подобни мисли ми минаха през главата — кимна Терез. — Но не вярвам, че биха се появили на обществено място, ако наистина е имало опасност…
— Значи довечера ще вечеряме с тях, така ли?
— Разбира се. Имам предчувствието, че тоя Джак Степълтън ще се окаже истински фонтан за нови идеи. Изглежда обиден на света, но главата му е на място. Освен това си познава работата…
— Просто не мога да повярвам, че нещата се връзват толкова добре — поклати глава Колийн. — Мен Чет ме привлича повече, тъй като е весел и с него се разговаря лесно. Имам си достатъчно проблеми, за да си падам по разни особняци с мрачни възгледи за света.
— Не съм казала, че Джак Степълтън ме привлича — отвърна Терез. — Става въпрос за различни неща…
— А какво предчувствие имаш относно идеята да използваме за реклама и самия Хипократ?