Заплаха

— Не, такава е оригиналната им форма — отвърна Ричард. — Плеоморфията им е доста по-силно изразена, отколкото при чумния бацил. По тази причина ние с Бет изразихме съмнение, че става въпрос за чума. Станахме напълно сигурни едва след негативния флуоресцентен тест…

— Тогава за какво според вас става въпрос? — вдигна глава Джак.

— Честно казано, не знам — призна със смутена усмивка Ричард.

— Вашето мнение? — извърна се патологът към Бет. — Ще рискувате ли с някакво становище?

— Не — поклати глава младата жена и дипломатично добави: — Особено след като Ричард не изразява такова…

— Защо не рискувате поне с предположение? — изгледа ги последователно Джак.

— Аз няма да го сторя — поклати глава Ричард. — Започна ли да правя предположения, винаги бъркам…

— Но за чумата не сбъркахте — напомни му Джак.

— Чист късмет, нищо повече — отвърна лаборантът и лицето му леко поруменя.

— Какво става тук? — прозвуча един раздразнен глас зад гърба им.

Джак извърна глава и видя лицето на началника на лабораторията Мартин Шевю да наднича зад рамото на Бет. Разтворил широко нозе и поставил ръце на кръста си, той изглеждаше наистина разгневен. Тънките му мустачки нервно потрепваха. На крачка зад него се бяха изправили доктор Мери Цимърман и Чарлс Кели.

Джак стана от масата, а лаборантите отстъпиха встрани. В помещението се възцари напрегната тишина.

— Вие официално ли сте тук? — все така гневно попита Шевю. — И ако е така, защо не дойдохте в кабинета ми, а се промъквате тук като крадец? В тази болница има извънредно положение, център на което е моята лаборатория! Затова няма да търпя никаква външна намеса в работата си!

— По-спокойно — едва успя да промълви Джак. Не беше очаквал гневния изблик на Шевю, особено след подчертано любезното му поведение предишния ден.

— Не ми предлагайте успокоение, а кажете какво по дяволите търсите тук! — сопнато отвърна Шевю.

— Върша си работата — изпъна рамене Джак. — А тя включва пълно разследване на смъртта на Катрин Мюлер и Сюзън Хард! И не се промъквам като крадец, а просто исках да бъда дискретен…

— Какво конкретно търсите в моята лаборатория? — остро попита Мартин Шевю.

— Направих малка проверка на грам-отрицателни бацили, подпомогнат по най-добрия начин от изключително компетентните ви лаборанти — отвърна Джак.

— Служебните ви задължения включват единствено констатирането на смъртта и начина, по който е настъпила тя — пристъпи напред доктор Цимърман. — А това вече сте го свършил!

— Не съвсем — поклати глава Джак. — Нямаме окончателна диагноза по случая Сюзън Хард. — Очите му твърдо издържаха втренчения поглед на отговорничката по инфекциозните болести. Днес тя беше без предпазна маска и той получи възможност да огледа на воля твърдата линия на брадичката и тънките й устни.

— ВИЕ нямате окончателна диагноза — хладно го поправи Цимърман. — Но като причина за смъртта вече сте определил острозаразно заболяване, нали? При създалите се обстоятелства това е напълно достатъчно!