Завръщането на Интрудър
- Автор: Кунц Стивен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на Интрудър». Краткое содержание книги:
— Дай аварийната карта — каза той на Флап, като изключи системата за херметизация на кабината.
За нещастие колекторите за отбор на въздух от двигателите се бяха повреждали половин дузина пъти в миналото. Причинените от това пожари бяха стрували и летци, и самолети на Флота. Джейк нямаше намерение да прибави името си към този списък. Ако повредата беше след клапана за отбора, при затварянето му тя щеше да бъде изолирана.
— Картата е у мен. Готов ли си?
— Да.
Флап прочете по СПУ-то обяснителните бележки и действията, които трябваше да изпълнят. Една от тях гласеше: „Ако сигналните лампи за пожар продължават да светят, угаси повредения двигател.“
Имаха само два двигателя, а и двете лампи светеха. Хубав съвет, няма що!
Манометърът на дясната хидросистема показваше нула. Стрелката на левия трептеше и падаше надолу. А хидравличният теч беше вторичен признак за наличие на пожар! Но имаше ли пожар все пак?
— Самолетите на Морската пехота са лайна, — изръмжа Джейк на Флап.
Последният веднага отвърна: — Да, Флотът ни пробутва ненужния боклук.
Навигаторът докладва по радиото отказа в хидравликата. След малко заговори с диспечера от подхода. Диспечерът им нареди да изпълнят зона за изчакване на десет мили от кораба. Джейк намали скоростта на 220 възела и провери количеството на горивото, останало в крилата. Оставаха още няколко хиляди паунда. В белезникавото петно зад навигационната светлина на лявото крило пилотът едва различаваше потока от гориво, което въздушната струя отнасяше.
Е, всичко беше под контрол. С изключение на ослепителната светлина на сигналните лампи, нещата вървяха съвсем нормално. Щеше да спусне колесника от аварийната пневматична система, а задкрилките — от електросистемата, и оставаше да снижи по глисадата. Можеше да се справи.
Автопилотът все още работеше. Джейк го включи и разхлаби кислородната си маска. Той внимателно подуши въздуха, след това избърса потта от лицето си. Пулсът му почти се беше нормализирал и адреналинът започна да спада. Нямаше пожар — беше напълно убеден в това.
Стрелката за горивото в крилата показваше нула. Добре. Ще остави клапана отворен още секунда-две, за да издуха резервоара и после ще го затвори. Джейк се наведе и натисна бутона на горивомера, за да отчете горивото в основния резервоар. Изведнъж зяпна — не можеше да повярва на очите си. Само 3500 паунда!
Всемогъщи...!
Да, копчето за клапана на главния резервоар беше изключено. Но клапанът бе останал отворен! Горивото от резервоара беше изтекло до горния край на всмукателната тръба. Така последните 3600 паунда винаги оставаха. А Джейк вече беше изгорил сто от тези 3600.
Той си сложи маската и се обади на диспечера:
— А, подход, Боен Ас 521 има още един проблем. Клапанът на главния резервоар не се е затворил. Останахме с 3,5. Кога можеш да ни дадеш кацане?
— Изчакайте, Боен Ас.
Флап се наведе през централния пулт, втренчи се за няколко секунди в неприятния прибор, после се изправи. Нищо не каза.
— Колко имаме до Хикам Фийлд? — попита Джейк. Флап погледна бележките в дневника на крака си.
— Около сто и петдесет мили.
— Вече сме на бинго! — възкликна Джейк видимо ужасен. — Трябва веднага да ни изпратят танкер!
Флап Ле Бо включи микрофона:
— Подход, Боен 521, състоянието ни е 3,5. Имаме осемстотин паунда до бинго. Изглежда, че клапанът на основния е останал отворен. Искаме танкер колкото може по-бързо.
— Не става, Боен Ас. Ще ви приемем на борда след осемдесет минути.
Джейк бе овладян от лошо предчувствие. Грозеше ги сериозна опасност.
— А резервният танкер? — попита той.
— Опитваме се да го изстреляме — последва отговорът. — Трябва да излети след няколко минути.
Като осъден, който пита колко висок е ешафода, Джейк не можа да се сдържи:
— Проблем ли има? — струваше му се, че моли за последна цигара. Отговорът беше кратък:
— Да.
— Копаят ни дупката — каза Флап на Джейк.
Пилотът мрачно огледа приборите. Какво друго може да откаже? „Бинго“ беше остатъкът гориво, при който той трябваше да се насочи към запасното летище на сушата. „Бинго“ беше авариен остатък. А до това състояние му оставаха осемстотин паунда. Трябваше да отиде на запасно преди горивото да е достигнало тази граница, в противен случай двигателите щяха да угаснат по пътя.
Без допълнително гориво, което можеше да му бъде осигурено само от танкер, Джейк трябваше да кацне или да катапултира. Все още имаше време. Сега самолетът изразходваше четири хиляди паунда гориво в час. Ако спуснеше колесника, нямаше да може отново да го прибере. И разходът на гориво щеше моментално да се покачи на шест хиляди паунда, а при изкачване — на още повече. Засега му оставаха три хиляди и четиристотин паунда.