Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— И видя Черил Крой?
— Тази лейди, там долу? Е, да. Но не съм я виждал гола, кълна се! Видях много неща и в много къщи. Хората не завесват прозорците напълно, оставят процеп, през който могат да се видят много неща с телескопа. Но нищо неприлично не съм видял — просто хората вечерят или гледат телевизия, нищо повече.
— Кажи ми за нощта, когато тя беше убита.
Джъстин Левит се изчерви. Започна да говори, но спря.
Болд имаше желание да го прегърне.
— Истината никога не причинява болка, Джъстин! Не я прикривай, освободи се от нея, нямаш нужда да я маскираш.
Болд почувства, че момчето преживява всичко отново.
— Видях я през онази нощ. Нищо мръсно. Просто я видях, това е всичко.
Болд забеляза, че липсваше в гласа на момчето онази убеденост, на която се надяваше. Той изгледа Джъстин насмешливо; момчето гледаше към игрището.
— Не посмях да кажа нищо. Вие не познавате майка ми. Тя би ми нашарила гърба, ако узнаеше нещо от всичко това.
— Ти видя и него, нали, Джъстин? Видя убиеца?
— Аз не знаех! — Момчето се огледа наоколо, сълзите му течаха. — Кълна се в Господа, не знаех. Иначе бих повикал полицията. Кълна се, бих го направил.
— Добре, добре, Джъстин!
Той заклати глава.
— Не! Не разбирате ли? Ако бях позвънил…
Болд посегна да го погали с ръка, но вместо това я постави върху облегалката на пейката. Гърлото му беше засъхнало от вълнение. „Хайде, момчето ми, говори по-нататък“ — чувстваше, че има желание да му каже, но се въздържаше.
— Не знаех какво да правя. Как трябваше да им обясня?
— Какво видя, Джъстин? Видя ли го?
— Боже мой! — Госпожа Левит се приближаваше с бързи стъпки към тях. — Не мога да повярвам!
— О, гадост! — каза момчето и стана.
Болд също се изправи.
— Вие сте много амбициозен, лей…
— Той се маха, мам! — изрева Джъстин Левит и прикова майка си на място. — Чакай ме в колата!
Долната челюст на госпожа Левит се отпусна.
— Аз разговарям с господин Болд. Ще свърша след минута. Това е личен разговор, мам. Личен. Постоянно говорите за уважение към моята личност, а какво правите?
— Джъстин? — каза тя побледняла. Отказът беше заплашителен, но като не получи отговор — момчето стоеше на мястото си и чакаше — тя отстъпи и се отдалечи, изненадвайки Болд.
— Ще ти обясня после! — извика момчето след нея с глас, пълен със съжаление.
— Гадна работа! — изсъска отново той, но вече по-тихо, само за Болд. — Да, видях го! — каза на Болд и веднага се обърна назад към майка си. Неговият глас се колебаеше между момчешки и мъжки. — Той носеше нещо и влезе откъм задния двор. Не можах да видя какво носеше. Като заобиколи къщата, го изпуснах от погледа си. Тя беше горе в спалнята — каза с досада. — Ядеше закуската си. — (Той каза това, без да разбира фамилиарните нотки в избора на думите, което обикновено се опитваше да избягва.) — Мисля, че трябва да е чула звънеца на входната врата, или нещо… — Той замлъкна.
— Продължавай! — насърчи го Болд.
— … защото тя излезе от стаята. Не отиде много далече. Аз така прецених. — Гледаше Болд право в очите. — Знаех как изглежда нейният приятел. Не бях виждал този младеж — неговото лице, но знаех, че това не беше приятелят й. През следващите дни не разбирах какво беше станало, докато вашите момчета не я намериха.
— Тя се върна в спалнята, и после?
— Мисля, че и двамата влязоха. Не знам. — Момчето заклати глава. — Тя падна върху леглото, след което завесата се затвори. Това беше всичко, което видях, честна дума!
Болд мълча продължително време. Видя птички да кацат на покрива на училището. Светлините в класните стаи започнаха да гаснат.
— Много съжалявам, излъгах ви! — каза Джъстин.
— Не, не си ме излъгал. Просто си изчаквал удобен момент да ми кажеш, това е всичко. Какво те накара да промениш намеренията си?
— Не тези глупости за къпалнята. Нали не беше истина? — попита момчето, като бършеше сълзите си.
— Не.
— И аз си помислих същото! — Момчето се ухили.
Болд запази деловия си тон, а Джъстин повдигна рамене и каза: