Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
настрани. След това ръцете на магьосника сграбчиха младежа за якето и
той усети как го издърпват от стаята. Улси се взираше след тях, притиснал
ръка до лицето си, където сребърният пръстен на Уил беше изгорил
скулата му.
— Пусни ме! Пусни ме! — Уил се съпротивляваше, ала хватката на
Магнус беше като стомана. Той прекоси коридора и го вкара в една
полуосветена библиотека. Момчето най-сетне се отскубна, в същия миг, в
който магьосникът го пусна, в резултат на което залитна не особено
изящно и се блъсна в облегалката на един диван, тапициран с червено
кадифе. — Не мога да оставя Теса сама с Улси...
— Непорочността й едва ли е в опасност точно в неговата компания —
сухо отбеляза Магнус. — Улси ще се държи добре, което едва ли може да се
каже и за теб.
Уил бавно се обърна, бършейки кръвта от лицето си.
— Гледаш ме сърдито — каза той. — Приличаш на Чърч, точно преди
да ухапе някого.
— Да се сбиеш с главата на Претор Лупус... — горчиво отвърна Магнус.
— Знаеш ли какво би направила глутницата му с теб, стига само да има
оправдание? Ти май наистина искаш да умреш, а?
— Не искам. — Отговорът на Уил учуди мъничко дори самия него.
— Не знам защо изобщо ти помогнах.
— Харесваш счупените неща.
Магнус направи две крачки и като улови лицето му между дългите си
пръсти, повдигна брадичката му нагоре.
— Ти не си Сидни Картън. Каква полза от това да загинеш заради
Джеймс Карстерс, когато той така или иначе умира?
— Защото, ако го спася, ще си е струвало...
— Господи! — Очите на Магнус се присвиха. — Какво си струва? Какво
би могло да си струва?
— Всичко, което съм изгубил! — изкрещя Уил. — Теса!
Магнус отпусна ръце. След това направи няколко крачки назад, като
вдишваше и издишваше бавно, сякаш се молеше за търпение.
— Съжалявам — каза най-сетне. — За онова, което каза Улси.
— Ако Джем умре, не мога да бъда с Теса. Защото ще е все едно съм
чакал да се случи точно това или съм се зарадвал на смъртта му, понеже
благодарение на нея мога да имам годеницата му. А аз нямам намерение
да бъда такъв човек. Няма да извлека полза от смъртта му. Така че той
трябва да живее. — Уил свали ръка. Ръкавът му беше почервенял от кръв.
— Това е единственият начин, по който случващото се някога ще означава
каквото и да било. В противен случай то би било просто...
— Безсмислено, ненужно страдание и болка? Предполагам няма да
помогне особено, ако изтъкна, че животът е именно това. Добрите страдат,
злото процъфтява, а всичко тленно отминава.
— Искам нещо повече от това — рече Уил. — Ти ме накара да искам
повече. Показа ми, че съм прокълнат само защото бях избрал да повярвам,
че е така. Каза ми, че има надежда, смисъл. А сега искаш да обърнеш гръб
на онова, което сам създаде.
Магнус се изсмя кратко.
— Ти си непоправим.
— Чувал съм го и преди. — Младежът се отдръпна от дивана и
направи гримаса. — Значи ще ми помогнеш?
— Ще ти помогна. — Магьосникът посегна към ризата си и извади
нещо, което висеше на верижка и грееше с мека алена светлина. Квадратен
червен камък. — Вземи го — каза и го сложи в ръката на Уил, който го
погледна учудено.
— Не беше ли на Камила?
— Аз й го подарих. — За миг устните на Магнус се извиха горчиво. —
Миналия месец тя ми върна всички подаръци, които съм й правил. Няма
причина да не го вземеш. Предупреждава, когато наблизо има демони.
Може да действа и с онези създания с часовников механизъм на
Мортмейн.
— Истинската любов никога не умира — преведе Уил надписа,
инкрустиран на гърба на камъка, разчитайки го на светлината, долитаща
откъм коридора. — Не мога да го нося, Магнус. Твърде е красиво за мъж.
— Същото важи и за теб. Върви си вкъщи и се оправи. Ще ти се обадя
веднага щом науча нещо. — Той го погледна изпитателно. — А
междувременно се постарай да бъдеш достоен за помощта ми.
— Ако се приближиш до мен, ще ти разбия главата с ръжена —
заплаши Теса, размахвайки го между себе си и Улси, сякаш държеше меч.
— Не се и съмнявам, че ще го направиш. — Върколакът я гледаше с
неохотен респект, докато попиваше кръвта от брадичката си с носна
кърпичка с монограм. Уил също беше изцапан с кръв — своята и тази на
Улси, а сега несъмнено беше в някоя от другите стаи и я размазваше
навсякъде. Младежът открай време не държеше особено на чистотата и
подредеността, особено когато беше обзет от силни емоции. — Виждам, че