Принцеса с часовников механизъм

— С времето разбрах нещо за романите — рече Теса.

— И какво е то?

—Че не са верни.

Улси повдигна лекичко едната си вежда.

— Ти си интересно създание. Бих казал, че ми е ясно какво виждат у

теб двете момчета, но... — Той сви рамене. Върху раздрания му от боя,

жълт халат се бе проточила дълга ивица кръв. — Жените са нещо, което

никога не съм разбирал.

— Какво у тях ви се струва толкова загадъчно, господине?

— Най-вече — смисълът от тях.

— Е, все трябва да сте имали майка.

— Някоя ме е родила, да — каза Улси без особен ентусиазъм. — Почти

не си я спомням.

— Може и да е така, но без жена изобщо не бихте съществували, нали?

Колкото и безполезни да ви се струваме, ние сме по-умни, по-решителни и

по-търпеливи от мъжете. Вие може и да сте по-силни, но жените издържат

повече.

— Това ли правиш и ти? „Издържаш"? Без съмнение една сгодена

жена би трябвало да е по-щастлива. — Очите му се впиха пронизващо в

нея. — „Ако едно сърце се раздели против себе си, то не ще може да устои",

както казват. Обичаш и двамата и това те раздира.

— Дом — поправи Теса.

Едната вежда на Улси подскочи.

— Моля?

— „Ако един дом се раздели против себе си, този дом не ще може да

устои."* Не сърце. Навярно е по-добре да не се опитвате да използвате

цитати, които не знаете съвсем.

* Цитат от Новия завет, Марк 3:25. — Бел. прев.

— А за теб навярно ще е по-добре да престанеш да се самосъжаляваш

— рече той. — Огромен късмет е човек да срещне дори една голяма любов

в живота. Ти си открила две.

— Казва онзи, който няма нито една.

— Ох! — Улси сложи ръка върху сърцето си и залитна назад, сякаш

щеше да припадне. — Гълъбчето можело да хапе. Много добре, ако не

искаш да обсъждаме лични теми, защо не поговорим за нещо по-общо?

Като природата ти, например. Магнус изглежда убеден, че си магьосница,

но аз не съм толкова сигурен. Според мен у теб тече и кръв на феи, защото

какво друго е превъплътяването, ако не магия на илюзиите? А кой няма

равен на себе си в магията и илюзиите, ако не феите?

Теса се замисли за синьокосата фея на тържеството у Бенедикт, която

бе заявила, че познава майка й, и дъхът й спря за миг. Преди обаче да

успее да каже каквото и да било, на вратата се показаха Магнус и Уил,

който, както можеше да се очаква, беше окървавен и намръщен. Той

погледна първо Теса, а след това Улси и се изсмя.

— Май беше прав, Магнус. Теса не я грози опасност от негова страна.

Виж, за обратното не съм толкова сигурен.

— Теса, миличка, остави ръжена — каза магьосникът и протегна ръка.

— Улси може да бъде отвратителен, но съществуват по-добри начини за

справяне с настроенията му.

С един последен свиреп поглед към върколака, Теса подаде ръжена на

Магнус. След това отиде да си вземе ръкавиците, а Уил — палтото и

наоколо настана бъркотия от движение и гласове. Теса чу как Улси се

разсмя, но не му обърна почти никакво внимание — то цялото беше