Залезът на демокрацията

— В училище лакрос ли си тренирал?

Избелялата фланелка, естествено, беше прекалено голяма за нея и тя я беше събрала отпред и вързала на кръста си. Погледът му веднага беше привлечен от голия й кръст, който се показваше над чифт негови стари тъмносини боксерки.

— По-често стоях на резервната скамейка — отвърна той.

Косата й беше спусната, мокра, лъскава и къдрава. Тя нежно докосваше рамената й, докато Моли се приближаваше към него.

— Странно, но тази фланелка изглежда много по-добре, отколкото си спомням.

Моли стигна до огромното му легло, покатери се в единия край, пропълзя на четири крака до него, след това с дълбока въздишка се отпусна на възглавницата му.

— Какво четеш? — попита тя.

Той й показа заглавието на книгата и след това я остави настрана.

— Мислех, че ще спиш в другата стая.

— Имаш ли нещо против да остана тук?

— Ни най-малко. Само дето ми напомня на онзи случай, когато леля Бет ме заведе в сладкарницата, но не ми позволи да си поръчам нищо сладко. И тогава нямах нищо против.

— Ако искаш, ще си тръгна веднага.

— Не, остани. Само се пошегувах. Обаче, моля те, постарай се да не се държиш секси.

— Благодаря.

При тези думи тя прокара ръка през косата си, протегна се, вмъкна се под завивките, обърна се на една страна, прехвърли ръката си през него и той усети хладната копринена кожа на краката й, допрени до неговите.

— Ето, виждаш ли? — обади се Ноа. — Точно това те помолих да не правиш.

— Само се намествам по-удобно — отвърна тя сънено и потрепери. — Студено ми е на краката.

— Добре, щом така искаш. Но нека те предупредя отсега, ти определи правилата, а в момента си играеш с огъня. Не забравяй, че и аз си имам свои правила и правило номер едно гласи — не дразни лъва!

— Ще бъда добро момиче — тя го хвана за яката на пижамата, придърпа се бавно към него, сякаш беше останала съвсем без сили след дългия изтощителен ден, целуна го леко по бузата и прошепна — Лека нощ.

— Лека нощ, Моли.

Ноа взе отново книгата и се опита да продължи да чете от мястото, докъдето беше стигнал, но след като осъзна, че препрочита един и същи параграф поне двайсет пъти, се отказа и я остави настрана. В защита на автора й трябва да кажем, че никаква измислена история не бе в състояние да задържи вниманието му след странните събития, които му се бяха случили през деня, нито да отвлече мислите му от прекрасното странно създание, което лежеше сгушено до него. Ноа изпитваше огромно удовлетворение само да слуша равномерното й дишане и да наблюдава как потъва в дълбок, спокоен сън. След малко и той изпадна в същото състояние, като засънува още преди напълно да се е отдал на съня.