Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Май все пак не беше мило.
Надникнах внимателно иззад ъгъла.
— Да — каза Гидиън. — И аз това си помислих, когато преди малко я видях за първи път. Наистина ще ми липсваш, както и съвместните ни тренировки по фехтовка.
— Добре се забавлявахме, нали? — въздъхна Шарлот.
— Така е. Но помисли само какви възможности се разкриват сега пред теб, Шарлот! Завиждам ти. Сега си свободна и можеш да правиш каквото си искаш.
— Никога не съм искала нещо друго от това тук!
— Да, защото не си имала избор. Но сега целият свят е в краката ти — можеш да учиш в чужбина и да пътуваш в далечни страни, докато аз не мога да се отделя за повече от един ден от този прок... хронограф и да прекарвам нощите си в 1953 година. Повярвай ми, с най-голямо удоволствие бих се разменил с теб!
Вратата на драконовата зала отново се отвори и лейди Ариста и леля Гленда излязоха в коридора. Бързо отдръпнах главата си назад.
— Ще съжаляват за това! — каза леля ми.
— Гленда, моля те! Ние сме едно семейство — каза лейди Ариста. — Трябва да се подкрепяме.
— По-добре кажи това на Грейс. Тя ни постави в тази отвратителна ситуация. Да я защити! Ха! След всичко, което се случи, никой, който е с акъла си, няма да повярва и на една нейна дума. Но това вече не е наш проблем. Хайде, Шарлот.
— Ще те придружа до колата —каза Гидиън.
Подмазвач!
Изчаках, докато стъпките им заглъхнаха, и едва тогава посмях да се покажа от мястото, от което подслушвах. Лейди Ариста все още стоеше там и уморено разтъркваше с пръсти челото си. Изведнъж сякаш се бе състарила, изобщо не изглеждаше както обикновено. Всичката дисциплинираност на учителка по балет изглежда я бе напуснала. Стана ми жал за нея.
— Здравей — казах тихо. — Всичко наред ли е?
Стойката на баба ми веднага се стегна. Всичките глътнати бастуни отново се върнаха по местата си.
— Ето те и теб — каза и изучаващият й поглед се спря на блузата ми. — Да не би това да е петно? Дете, наистина трябва да се научиш да обръщаш повече внимание на външния си вид.
Интервалите между отделните пътувания във времето — в случай че не са контролирани от хронографа — са различни при всеки един от носителите на гена. В своите наблюдения граф Сен Жермен е стигнал до заключението, че жените пътуват по-рядко и за по-кратък период от време, отколкото мъжете, но от днешна гледна точка не можем да се съгласим с това. Откакто е започнало воденето на статистика, продължителността на неконтролируемите скокове във времето варира от осем минути и дванайсет секунди (първично пътуване на Тимоти де Вилърс, 5 май 1892) до два часа и четири минути (Маргрет Тилни, второ пътуване, 22 март 1894). Продължителността на скоковете във времето, която хронографът може да осигури, е минимум 30 минути и максимум четири часа.
Не е известно някога да е имало неконтролируемо пътуване във времето в рамките на собствения живот. В записките си граф Сен Жермен изхожда от факта, че това не е възможно заради континуума* (вж. Том 3: Закони на континуума). Настройките на хронографа също не позволяват пътуване в собственото минало.
ИЗ ХРОНИКИТЕ НА ПАЗИТЕЛИТЕ
ТОМ 2: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ ЗА ПЪТУВАНЕТО ВЪВ ВРЕМЕТО
* Непрекъснатост във времето и пространството. — Бел. прев.
Глава 9
Майка ми ме прегърна, сякаш ме е нямало поне три години. Безброй пъти трябваше да я убедя, че с мен всичко е наред, докато престане да ме разпитва.
— И с теб ли всичко е наред, мамо?
— Да, миличко, добре съм.
— Значи всички сме добре. Хубаво е, че изяснихме този въпрос — каза иронично господин Де Вилърс. — Той пристъпи толкова плътно до двете ни с мама, че можех да подуша афтършейва му. Някакъв аромат на подправки и плодове с лек дъх на канела. Веднага огладнях още повече. — А сега какво трябва да правим с теб, Грейс? — Вълчите очи взеха на мушка майка ми.
— Казах истината.
— Да, що се отнася до Гуендолин. Но все още предстои да се изясни защо акушерката, която е била толкова отзивчива навремето и е подправила акта за раждане, е трябвало да отпътува точно днес.
Мама сви небрежно рамене,
— Не бих придавала на всяка случайност такова голямо значение, Фолк.
— Намирам за също толкова странно, че при очевидно преждевременно раждане е потърсена помощта на акушерка. Всяка жена, която поне донякъде е с разсъдъка си, още при първите признаци на контракции ще отиде в болница.
Определено имаше право.
— Всичко се случи прекалено бързо — рече мама без да й мигне окото. — Зарадвах се, че акушерката изобщо успя да дойде.