Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Така ли? А какво ще направите, ако се възпротивя? — изсъсках и в същото време забелязах, че зад черните рамки на очилата, очите му, които ме фиксира ядосано, бяха зачервени и възпалени.
Страхотен лекар, няма що. Дори не можеше да излекува сам себе си. Преди доктор Уайт да успее да измисли какво би направил с мен (въображението ми набързо обрисува няколко отвратителни картини), за мое успокоение се намеси Де Вилърс.
— Ще кажа на госпожа Дженкинс да те придружи — каза той и тонът му не търпеше възражение. — Господин Джордж ще остане с теб, докато тя дойде.
Отправих на лекаря триумфираш поглед, от типа сякаш съм му се изплезила, но той не ми обърна внимание.
— Ще се срещнем след половин час горе в драконовата зала — продължи Де Вилърс.
Не исках да го правя, но на излизане се обърнах към Гидиън, за да видя дали моята малка победа над доктор Уайт го е впечатлила. Явно не, защото в момента гледаше краката ми. Сигурно ги сравняваше с тези на Шарлот. По дяволите! Нейните бяха по-дълги и по-слаби. И със сигурност нямаше драскотини по прасците, защото през изминалата нощ не й се е наложило да клечи измежду вехтории и препарирани крокодили.
Кабинетът за прегледи на доктор Уайт изглеждаше като всеки друг лекарски кабинет. И тъй като той облече бяла престилка върху костюма си и дълго и старателно ми ръцете си, започна да прилича на всеки друг лекар. Само малкото русо момче призрак до него изглеждаше не на място.
— Съблечи сакото и вдигни ръкава — рече доктор Уайт.
Господин Джордж преведе думите му:
— Моля те, бъди така добра да съблечеш сакото си и да навиеш нагоре ръкава си.
Малкият призрак наблюдаваше с интерес. Когато му се усмихнах, бързо се скри зад доктора, но само секунда след това отново се показа.
— Можеш ли да ме виждаш?
Кимнах.
— Гледай настрани — изръмжа доктор Уайт, докато пристягаше ръката ми.
— Мога да понеса гледката на кръв — отвърнах. — Дори когато е моята.
— Другите не могат да ме видят — каза малкият призрак.
— Знам. Аз се казвам Гуендолин. А ти?
— За теб съм доктор Уайт — каза докторът.
— Аз съм Робърт — отвърна призракът.
— Много хубаво име — казах аз.
— Благодаря — рече доктор Уайт. — Ти пък имаш много хубави вени.
Почти не почувствах убождането. Докторът напълни внимателно едно контейнерче с кръвта ми. После го замени с друго, празно, и напълни и него.
— Тя не говори с теб, Джейк — обясни господин Джордж.
— Така ли? А с кого тогава?
— С Робърт — отвърнах аз.
Доктор Уайт рязко вдигна глава. За първи път ме погледна директно.
— Моля?
— А, нищо — казах.
Той измърмори нещо неразбираемо под носа си, а господин Джордж ми се усмихна заговорнически. Почука се. Госпожа Дженкинс, секретарката с белите рамки на очилата, влезе.
— Ето ви най-сетне — каза докторът. — Вече може да се разкараш, Томас. А вие можете да седнете онзи стол. Но си дръжте устата затворена.
— Чаровен както обикновено — отбеляза госпожа Дженкинс, но седна послушно на посочения й стол.
— След малко пак ще се видим — каза ми господин Джордж, вдигна едно от контейнерчетата с кръвта във въздуха и допълни с широка усмивка: — Отивам да заредя с гориво.
— Къде се намира този хронограф? И как изглежда? — попитах, когато вратата се затвори след господин Джордж. — Може ли да се седне в него?
— Последната личност, която ме разпитва за хронографа, две години по-късно го открадна. — Доктор Уайт извади абоката от ръката ми и сложи лепенка върху убоцканото място. — Надявам се разбираш защо ще се въздържа да отговоря на въпросите ти.
— Хронографът е бил откраднат?
Малкото момче призрак на име Робърт закима усилено.
— Лично от твоята очарователна братовчедка Люси — рече доктор Уайт. — Много добре си спомням първия път, когато седеше тук. Изглеждаше точно толкова безобидна и наивна като теб сега.
— Люси е много мила — каза Робърт. — Харесвам я.
Тъй като беше призрак, сигурно му се струваше като вчера последния път, когато я е видял.
— Люси е откраднала хронографа? И защо?
— Аз откъде да знам? Шизофренично разстройство на личността предполагам — изръмжа доктор Уайт. — Явно е наследствено. Всички жени от семейство Монтроуз са истерични. А освен това Люси е имала и нужното криминално съзнание.
— Доктор Уайт! — каза госпожа Дженкинс. — Това изобщо не е вярно!
— Не трябваше ли да си държите устата затворена?
— Но ако Люси е откраднала хронографа, как тогава той е тук? — попитах.
— Да, как ли е възможно? — Докторът махна пристягащата връзка от ръката ми. — Има още един, умниче такава. Кога за последно ти е правена имунизация против тетанус?